Читать «Далечно царство» онлайн - страница 6

— Пръждосайте се!

Помощникът онемя, зловещо озъбен. Настъпи тишина. В нея се чу някакво шумолене, усили се. После сякаш покривът се продъни и ни връхлетя буря от насекоми. Цели облаци падаха мъртви от гредите и стените: крилати, подскачащи, пълзящи същества. Плътен, сух дъжд се сипеше върху ми. Чух и друг шум — плясък на птичи криле и драскане, то нарасна, стана още по-силно и внезапно ни заля море от кожа и люспи: складът се изпълни с плъхове и крокодили. Мъжете и жените край нас се развикаха от страх и отвращение.

— Няма от какво да се боиш — каза жрецът съвсем спокойно. — Може би заклинанието беше малко по-силничко, но поне ще бъдеш избавен и от паразити.

Преди да успея да му отговоря той вдигна нагоре ръце и извика:

— Край! — Последва изсвирване и огънят изчезна. Изненадан видях, че въглените в кадилницата светят с обновен живот.

Заклинателят издърпа веригата и измъкна помощника си извън тебеширените граници. Той беше възстановил нормалната си големина, но все още беше бесен от изтърпяното.

— Добра работа свършихме — започна жрецът и подръпна веригата. — Обаче трябва… — Двамата подскочихме стреснато, защото магическият помощник изръмжа, нарасна колкото половин човешки бой и дръпна веригата. Превотант изохка и я пусна. Върху дланта му остана червена следа.

— Какво има? — прогърмя той. — Какво правиш? Веднага престани. — Той се заклатушка напред с вдигнат юмрук. Помощникът отново изръмжа, ръмженето се превърна в тракане, истерично тракане на зъби. Съществото се сниши, когато Превотант го доближи, но тракането не намаля: по тялото му пробягваха гневни конвулсии. Жрецът го изрита с всичка сила. Животното изскимтя и се хвърли върху своя господар, който го прогони с ругатни и проклятия. Помощникът присви уши и хукна из склада като куче, натрито под опашката с лютива чушка. Една богато облечена жена изпищя, отскочи назад и се блъсна в робите-прислужници. Писъкът й привлече вниманието на съществото, то промени посоката, спусна се към жената, разпръсна прислужниците и я ухапа по ръката. Гневът на Превотант се превърна в паника.

— Върни се при татко! — разпищя се той умолително. — Татко ще ти даде нещо вкусно… Моля те, върни се.

Но магическият помощник продължи да вилнее, да разкъсва със зъби вързопите със стоки и да чупи касите с нокти. Няколко души се опитаха да го сгащят в един ъгъл, но той ги отблъсна, стана още по-голям и се хвърли напред, за да продължи разрушителната си дейност. Хаосът, изглежда, изостри съобразителността ми, защото аз не само разбрах, че щетите са минимални, но и че сега е моментът да се отърва от алчния жрец.

— Ах, ах! — завика жрецът, когато помощникът се обърна и се завтече към нас. — Стой! — Но съществото възвърна предишните си размери и се шмугна между нас. Разбрах, че е дошъл моят шанс, и катурнах триногата. Тлеещите въглени се разсипаха между касите с дървени играчки, а жрецът изпадна в истерия, втурна се напред, заудря с полите на мантията си лумналите пламъци и се разкрещя: — Помогни ми! Помогни ми, иначе всичко ще бъде изгубено. — Сигурно вече виждаше целия склад обхванат от огъня — и после целия кей, обгърнат в пламъци, а небосвода черен от пушек.