Читать «Далечно царство» онлайн - страница 4

— Но… Но… Това е невъзможно — заекнах аз. — Наредих да се вземат всички необходими мерки. Всички необходими мерки!

Превотант сви пренебрежително устни, измъкна от зацапаната си мантия някакво листче и заби поглед в драсканиците върху него, като тури ръката си така, че да не мога да видя какво пише. После поклати глава, намръщи се и прибра листчето. Помощникът посегна към джоба му и получи нов удар.

— Проклето животно! — изсъска Превотант, а след това се обърна към мен. — Въпреки взетите мерки обвиненията са много сериозни. Наистина са сериозни.

Той хвърли замечтан поглед към стоките на баща ми.

— Нямам друг избор, освен да… освен да…

Онемях. Той кимна нетърпеливо с глава и строго ме погледна.

— Освен да…

Закъснялото просветление настъпи.

— О! О… Правилно! — Бръкнах в джоба си, измъкнах кесията и силно я разклатих. От скъпоценното звънтене очите му се опулиха, а при мисълта за очакваното богатство лицето му засия. Помощникът избухна в неудържимо бърборене и разкри силните емоции, обхванали неговия господар, който разсеяно го ощипа заради проявената несдържаност. Колкото до мен, разбрах грешката си в момента, когато я направих. Сега Превотант знаеше какво имам и нямаше да се задоволи с по-малко. От една страна ме грозеше разорение, от друга-унижение. Напрягах ума си да намеря някакъв изход.

И пазарлъкът започна.

— Да, разбира се — промърмори най-после той. — Има някои неща, които трябва да направя. Дори съм длъжен да направя. Но ще ми трябва помощ. Още десет жреци… а може би и повече.

— Но ти… — казах уморено, приемайки предложената от него игра. — Ти не…

— Е, не е необходимо да спазвам ритуала точно — отговори той. — Нали съм си добър по душа. — Той проследи с поглед кесията, която побързах да прибера. — Мога да го свърша и сам — продължи Превотант, изпълнен с желание кесията по-бързо да смени притежателя си. — Но ще ти струва… — Той огледа отново стоката. — Моите началници няма да позволят десятъкът да е по-малък от… три медни монети за всеки десет килограма от товара.

Въздъхнах.

— В такъв случай веднага трябва да тръгна към къщата на баща ми, за да му съобщя, че е разорен. — Въздъхнах и потупах кесията. — Десятъкът, който смяташ да вземеш, ще глътне всичко тук… и дори повече.

Превотант изглеждаше затруднен. Джуката му провисна. Помощникът му обаче ме изгледа злобно и ми се озъби, за да провери куража ми. Владеех се отлично и с нищо не се издадох. Пръв не издържа жрецът.

— Ще се справя — каза той. — Ще извърша едно опростено пречистване. Но за да бъде сигурно, то ще трябва да обхване целия склад. Десятъкът за него е една медна монета за сто килограма тегло. — Той вдигна ръка. — Обаче… трябва да извърша цялата работа самичък, само с моя помощник. Работата е много, а и подготов…

Извадих кесията от джоба си и му я дадох. Той бързо я прибра, а помощникът алчно се провикна.

— Ще свърша всичко за нула време — каза весело Превотант. — Буквално за нула време.

Изпратих един роб да донесе нещата му от закритата носилка и след малко жрецът постави една тринога, провеси на нея бронзова кадилница, пълна с жарава, и започна да ръси в нея разни прахове и билки. Разнесе се отвратителна миризма, но нямаше никакъв пушек. Помощникът слезе на пода, заподскача наоколо и пронизително запротестира срещу онова, което го очакваше. Сигурен съм, че би избягал, ако не беше завързан с дълга, тънка верига, която Превотант държеше в ръка.