Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 548

Тук той започна направо да се вайка, забравил мъжкото си достойнство и изцяло погълнат от нанесените му неправди, от непризнателността на Ърншоу и опасността, която грозеше момчето.

— Този глупак да не е пиян? — запита господин Хийтклиф. — Хертън, на теб ли се сърди за нещо?

— Издърпах два или три храста — отвърна младежът, — но ще ги посадя отново.

— А защо ги извади? — запита господарят. Катрин сметна за уместно да се намеси.

— Исках там да посадим цветя. Само аз съм виновна, защото аз го накарах.

— А кой дявол ти позволи да пипнеш тук даже и едно клонче? — запита чичо й много учуден. — А на тебе кой ти каза да я слушаш? — добави той, обръщайки се към Хертън.

Последният мълчеше, но братовчедка му отговори:

— Не трябва да ви се зловиди, че искам да украся няколко метра, когато сте заграбили цялата ми земя.

— Земята ли, нахална кучка такава! Ти никога не си имала никаква земя — каза Хийтклиф.

— И парите ми — продължи Катрин, отвръщайки на гневния му поглед, като захапа една коричка, останала от закуската й.

— Мълчи! — извика той. — Стига, махай се оттук!

— И земята на Хертън, както и парите му — продължи момичето невъздържано. — Сега Хертън и аз сме приятели. Ще му кажа всичко за вас.

За момент господарят, изглежда, се смути. Побледня и стана от стола, втренчил в нея поглед, пълен със смъртна омраза.

— Ако ме ударите, Хертън ще ви удари — каза Катрин, — затова по-добре си седнете на мястото.

— Ако Хертън не те изхвърли от стаята, аз ще го пръждосам в ада — прогърмя Хийтклиф. — Вещица проклета, значи, осмеляваш се да го насъскваш против мен? Махнете я оттук. Чувате ли? Изпъдете я в кухнята. Чувате ли, Елен Дийн, ако още веднъж я пуснете да ми се мерне пред очите, ще я убия.

Шепнейки тихо, Хертън се постара да я убеди да излезе.

— Измъкнете я оттук — извика той, озверен. — Какво, да не искаш още да говориш?

И той се приближи, за да изпълни собствената си заповед.

— Той вече няма да ви слуша, проклетнико — каза Катрин, — и скоро ще ви намрази не по-малко от мен.

— Стига! Стига! — шепнеше младият момък с упрек. — Спри най-после! Не искам да му говориш по тоя начин.

— Но нали няма да го оставиш да ме удари? — извика тя.

— Хайде, върви тогава — прошепна Ърншоу настойчиво.

Но вече беше късно. Хийтклиф я бе сграбчил.

— Сега ти се махай оттук — каза той на Ърншоу. — Проклетата му вещица! Предизвика ме в момент, когато не мога да понасям такива работи. Сега ще я накарам да се разкайва за цял живот.

Ръката му се бе вкопчила в косата й. Хертън се опита да освободи къдриците й и го молеше поне този път да не й стори зло. Черните му очи святкаха от ярост. Той изглеждаше готов да разкъса Катрин на парчета. Тъкмо се бях решила да се притека на помощ, когато пръстите му внезапно се отхлабиха. Той пусна косата й и я стисна за ръката, като впи в лицето й проницателен поглед. След това прокара ръка над очите си, постоя за миг, вероятно да се окопити, и се обърна пак към Катрин с престорена сдържаност.