Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 492

— Кой иде? — запитах тихо.

— Елен, я виж дали не можеш да отвориш вратата — прошепна в отговор разтревожената ми другарка.

— Хей, госпожице Линтон! — рече нечий басов глас (тоя на конника). — Радвам се, че ви срещнах. Не бързайте да си влезете, защото очаквам едно обяснение от вас.

— Няма да разговарям с вас, господин Хийтклиф — рече Катрин в отговор. — Татко казва, че сте зъл човек и че мразите не само него, но и мене, пък и Елен казва същото.

— Това няма никакво значение — възрази Хийтклиф. (Той беше.) — Навярно не мразя сина си и искам да ме изслушате за нещо, което го засяга. Да, има защо да се червите. Не пишехте ли редовно на Линтон до преди два-три месеца — да се любите с него тъй, на шега! И двамата заслужавахте бой за това — особено вие, която сте по-възрастна и, както се казва, по-малко чувствителна. Писмата ви са у мен и ако се държите дръзко, ще ги изпратя на баща ви. Предполагам, че това развлечение ви е омръзнало и вие се отказахте от него, нали? Но с това вие хвърлихте Линтон в бездънно отчаяние. За него това не бе шега — той наистина се влюби. Да не съм човек, ако ви лъжа — той умира сега за вас и сърцето му се къса от мъка заради непостоянството ви — не в преносен смисъл, а в действителност. От ден на ден се чувствува по-зле, макар че Хертън не престава да се подиграва с него от шест седмици насам, а и аз взех по-сериозни мерки и се опитах със сплашване да го накарам да се откаже от тези идиотщини. Ако не възстановите здравето му, той ще легне в гроба още преди лятото!

— Как можете да лъжете тъй безсрамно нещастното дете? — извиках аз от другата страна. — Моля ви, отминете нататък. Как можете да й разправяте такива жалки и неверни измислици? Госпожице Кати, ще разбия ключалката с камък. Вие няма да повярвате на тия подли глупости. Сама ще почувствувате, че е невъзможно човек да умира от любов към някой непознат.

— Не знаех, че някой ни подслушва — промълви хванатият в клопка негодник. — Уважаема госпожо Дийн, симпатична сте ми, но не харесвам двуличието ви — добави той. — Как сте могли да лъжете тъй безсрамно и да твърдите, че съм мразел «нещастното дете», или пък да съчинявате разни врели-некипели, за да не смее да прекрачи прага на къщата ми? Катрин Линтон (самото име сгрява душата ми), мило мое девойче, цяла седмица няма да си бъда в къщи. Идете и вижте дали не съм ви казал истината. Да, идете, моля ви. Представете си за миг, че баща ви е на моето място, а Линтон — на вашето, и тогава помислете как ще гледате на вашия нехаен любим, ако той откаже да направи и една крачка, за да ви утеши, въпреки молбите на баща ви; и гледайте да не изпаднете в същата грешка заради една глупост. Кълна се в спасението на душата си, че той върви към гроба и само вие можете да го спасите!