Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 472

— Добър вечер, Джоузеф — студено казах аз. — Какво ви носи насам тая вечер?

— Трябва да говоря с господин Линтон — рече той и презрително ме отстрани с ръка.

— Господин Линтон ще си ляга. Сигурна съм, че няма да ви приеме, освен ако имате да му казвате нещо особено важно — продължих аз. — По-добре ще сторите да седнете ей там и да възложите на мен предаването на съобщението.

— Коя е стаята му? — упорствуваше той, оглеждайки поредицата от затворени врати.

Разбрах, че е решил да отхвърли посредничеството ми, затова много неохотно се изкачих горе, отидох в библиотеката и съобщих за ненавременно пристигналия посетител, като изказах мнението, че той трябва да бъде приет на другия ден. Господин Линтон няма време да ми каже да постъпя така, защото Джоузеф бе вървял по петите ми и като влезе в помещението, застана отвъд масата и постави ръце върху горния дебел край на тоягата си. Той започна с възбуден глас, сякаш очакваше възражения.

— Хийтклиф ме прати за момчето си — рече той — и ми поръча да не се връщам без него.

Едгар Линтон помълча за минута. По лицето му се изписа голяма тъга, която помрачаваше чертите му. Той и без това съжаляваше детето, но като си припомни надеждите и опасенията на Изабела и тревогите й за нейния син, а също и препоръките й да се грижи за него, той изпитваше горчива мъка пред мисълта, че трябва да го предаде и се чудеше как да предотврати това. Нямаше никакъв изход. Покажеше ли някакво желание да го задържи, това би направило Хийтклиф още по-категоричен. Не оставаше нищо друго, освен да му даде детето, обаче той нямаше намерение да го дига от сън.

— Кажи на господин Хийтклиф — спокойно отвърна той, — че синът му ще дойде още утре в „Брулени хълмове“. Той спи сега и е прекалено уморен, за да измине тоя път. Можеш също да му кажеш, че желанието на майката на Линтон бе той да остане под моя опека, а и здравословното състояние на детето не е много добро засега.

— Не — каза Джоузеф, като тупна с тоягата по пода и взе важен вид. — Не, това няма никакво значение. Хийтклиф не го е грижа нито за майка му, нито за вас. Той ще си вземе момчето и аз трябва да го отведа в къщи. Така да знаете!

— Няма да го отведеш тая вечер! — решително отвърна Линтон. — Веднага върви долу, а после повтори думите ми пред господаря си. Елен, отведете го. Хайде, махай се!

И той помогна на възмутения старец да си върви, като го дръпна силно за ръката и го изтласка навън, после затвори вратата.

— Тъй значи! — възкликна Джоузеф, тътрейки се бавно нататък. — Лично той ще дойде утре, та да видим тогава дали ще смеете да изхвърлите него!

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

„За да предотврати изпълнението на тая заплаха, господин Линтон ми заръча да отведа момчето с понито на Катрин още в ранно утро. Той рече:

— Понеже сега вече няма да имаме никакво влияние върху неговата участ, била тя добра или зла, не трябва изобщо да споменавате пред дъщеря ми къде е отишъл той. Тя не може да поддържа връзки с него занапред и за нея ще бъде по-добре да не знае къде се намира той, за да не се безпокои и да не иска да отиде в «Брулени хълмове». Чисто и просто й кажете, че баща му внезапно го е извикал при себе си и е трябвало да ни напусне.