Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 386
Шарлот Бронте
— Наистина, госпожице Катрин, отде да зная аз? — рекох в отговор. — Във всеки случай, като имам предвид как се държахте днес следобед в негово присъствие, бих казала, че ще е по-разумно да му откажете. Понеже господин Едгар е поискал ръката ви след това, той трябва да е или безнадежден тъпак, или глупав смелчага.
— Ако говориш така, няма да ти кажа нищо друго — недоволно отвърна тя, като се изправи. — Дадох съгласието си, Нели. Хайде, по-скоро ми кажи дали съм сбъркала.
— Дадохте съгласието си? Тогава какъв смисъл има да говорим по въпроса? Дали сте дума и не можете да се отметнете.
— Но кажи ми дали трябваше да постъпя така. Кажи де! — рече тя с раздразнен тон; като търкаше ръцете си една в друга и се мръщеше.
— Има много неща, които трябва да се обсъдят, преди да се отговори по задоволителен начин на тоя въпрос — дълбокомислено отвърнах аз. — Първото и най-важното е дали обичате господин Едгар.
— Нима някой може да не го обича? Разбира се, че го обичам — отвърна тя.
Тогава я накарах да поведем следния разговор, като тя отговаряше на въпросите ми. За една девойка на двадесет и две години тоя подход не беше неуместен.
— Защо го обичате, госпожице Кати?
— Глупости! Обичам го и това е достатъчно.
— В никакъв случай. Трябва да кажете защо.
— Е добре, защото е хубав и приятен в компания.
— Лошо! — бе моята оценка.
— И понеже е млад и весел.
— Пак лошо.
— И понеже ме обича.
— Няма значение, щом става дума за това.
— И понеже ще бъде богат, а на мен ще ми бъде приятно да съм най-важната дама в цялата околност и ще се гордея да имам такъв съпруг.
— По-лошо от всичко друго. А сега кажете как го обичате.
— Както обича всеки човек. Ти си глупавичка, Нели.
— Ни най-малко. Отговорете!
— Обичам земята под нозете му и въздуха над главата му, и всичко, до което се докосва, и всяка дума, която изговаря. Обичам всеки израз на лицето му и всяко негово действие, и него самия напълно и изцяло. Стига ли това?
— И защо го обичате?
— Хайде, хайде, вие ме взехте на подбив. Това е чиста злоба. За мен този въпрос съвсем не е шега — рече младата жена, като се намръщи и извърна лице към огнището.
— Далеч съм от мисълта да се шегувам, госпожице Катрин — отвърнах аз. — Вие обичате господин Едгар, защото е и хубав, и млад, и весел, и богат, и защото ви обича. Последното обаче е без значение: вероятно щяхте да го обичате и без това условие, а когато и то е налице, не бихте го обичали, ако той не притежаваше споменатите четири достойнства.
— Не, разбира се, че не. В такъв случай щях само да го съжалявам, а може би да го мразя, ако беше грозен и недодялан.
— Но на тоя свят има още един-двама хубави и богати млади мъже, може би по-хубави и по-богати от него. Какво би ви попречило да обичате тях?
— Ако има такива, не съм ги срещала. Не съм виждала друг като Едгар.
— Може да видите някой от тях. Едгар няма да е всякога млад и хубав, а може и да не бъде винаги богат.
— В момента е такъв, а аз имам работа само с настоящето. Моля те да говориш разумно.