Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 25

— Чудно дете сте вие, мис Джейн — рече тя, загледана в мен. — Малко, самотно скитниче. Наистина ли ще ви дават в училище?

Аз кимнах.

— А няма ли да ви бъде мъчно да се разделите с бедната Беси?

— Какво я е грижа Беси за мен? Тя все ми се кара.

— Кара ви се, защото сте такава особена, плаха и срамежлива. Трябва да бъдете по-смела.

— Защо? За да ме бият повече ли?

— Глупости! Но положението ви наистина не е леко! Когато майка ми идва миналата седмица да ме види, тя ми каза, че не би искала никое от децата й да бъде на ваше място… А сега да си вървим в къщи, имам за вас приятна новина.

— Не вярвам, Беси.

— Я гледай! Какво искате да кажете с това? Как тъжно ме гледате! Слушайте тогава: днес следобед госпожата, младите госпожици и младият господар са канени на чай, а вие пък ще пиете чай с мен. Ще кажа на готвачката да ви опече един малък кейк, а после ще ми помогнете да прегледам чекмеджетата ви — нали скоро ще стягаме вашия куфар! Госпожата смята утре — вдругиден да ви изпрати и вие можете да си изберете които искате играчки и да си ги вземете с вас.

— Беси, обещайте ми, че докато замина, няма да ми се карате.

— Добре, съгласна съм. Но и вие трябва да бъдете много добро момиче и тогава няма какво да ви е страх от мен. Не трепвайте, когато се случи да ви кажа нещо по-остричко — това ме дразни.

— Мисля, че няма вече да се боя от вас, Беси, аз свикнах с вас; скоро ще трябва да се боя от други хора.

— Ако се боите от тях, те ще ви намразят.

— Като вас, нали, Беси?

— Аз не ви мразя, мис. Струва ми се, че съм привързана към вас повече, отколкото към всеки друг.

— Но не го показвате!

— Каква сте хитруша! Сега говорите съвсем другояче. Отде се взе у вас тази смелост и дързост?

— Нали скоро заминавам оттук, а освен това… — Бях готова да й разкажа накратко какво се бе случило между мен и мисис Рийд, но като поразмислих, предпочетох да го премълча.

— И сигурно се радвате, че ще се разделим.

— Не, Беси; в момента дори ми е твърде тъжно.

— В момента! Твърде! Как спокойно казва това малката госпожичка! А ако в момента ви помоля да ме целунете, сигурно ще ми откажете; сигурно ще речете: „Твърде жалко!“

— На драго сърце ще ви целуна, Беси; наведете се. Беси се наведе, целунахме се и аз, напълно успокоена,

я последвах към къщи. Следобедът премина в мир и съгласие, а вечерта Беси ми разказа най-хубавите си приказки и ми пя най-хубавите си песни. И моя живот озаряваха понякога слънчеви лъчи.

ПЕТА ГЛАВА

Сутринта на деветнадесети януари, веднага щом удари пет часът, Беси влезе със свещ в стаичката ми и ме завари вече на крак и почти облечена. Половин час преди това бях станала, умила бях лицето си и бях започнала да се обличам на светлината на залязващия лунен сърп, чиито лъчи струяха през тясното прозорче до леглото ми. Щях да отпътувам с дилижанса, който минаваше край пътната врата в шест часа сутринта. Само Беси бе станала; тя бе запалила камината в детската стая и сега ми приготовляваше закуската. Обикновено децата не могат да ядат, когато ги вълнува мисълта за предстоящо пътуване; и аз не бях изключение. Като разбра, че напразно ме увещава да глътна няколко лъжички топло мляко с хляб, Беси ми уви в хартия малко бисквити и ги пъхна в пътната ми чанта, после ми помогна да си сложа палтото и шапката, загърна се с един шал и напуснахме детската стая. Като минавахме покрай спалнята на мисис Рийд, Беси ме запита: