Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 20

— Няма по-неприятно нещо от непослушно дете, особено ако то е момиче — поде мистър Брокълхърст. — Знаеш ли къде отиват лошите хора, когато умрат?

— В ада — последва моят предварително готов и правоверен отговор.

— А какво представлява адът? Можеш ли да ми обясниш?

— Той представлява бездна, пълна с жарава.

— Искаш ли да паднеш в тази бездна и вечно да гориш там?

— Не, сър.

— Тогава какво трябва да правиш, за да не отидеш в ада?

Не отговорих веднага; когато сторих това, отговорът ми не търпеше никаква критика:

— Ще се помъча да бъда здрава и да не умра.

— Как така? И по-малки деца от теб умират всеки ден. Само преди два-три дни погребах едно петгодишно дете — добро малко дете; душата му сега е в рая. Съмнявам се дали това ще може да се каже за теб, ако бог те призове.

Тъй като не бях в състояние да разсея съмненията му, аз спрях поглед на големите му крака, проточени върху килима, и въздъхнах — искаше ми се да бягам от него през девет земи в десета.

— Надявам се, че тази въздишка се изтръгна от сърцето ти и че се разкайваш, задето си причинила толкова неприятности на прекрасната си благодетелка.

„Благодетелка! Благодетелка! — повтарях си аз. — Всички казват, че мисис Рийд е моя благодетелка. Ако е наистина така, «благодетелка» трябва да е нещо лошо.“

— Молиш ли се сутрин и вечер? — продължаваше да ме разпитва моят следовател.

— Да, сър.

— Четеш ли Библията?

— Понякога.

— С удоволствие ли? Обичаш ли я?

— Обичам да чета „Откровение“, книгата на пророк Данаил, „Битие“, пророк Самуил, малка част от „Изход“³ и някои части от книгите „Царства“ и „Хроники“, както и книгите на Йов и Йоан.

— А псалмите? Сигурно ги обичаш?

— Не, сър.

— Не? О, какъв ужас! Аз имам малко момче, по-малко от теб, но вече знае наизуст шест псалма и когато го попиташ какво предпочита — да изяде парче сладкиш или да научи стих от някой псалм, то отговаря: „Предпочитам, разбира се, стих! Нали ангелите пеят псалми! Аз искам още тук, на земята, да бъда малък ангел.“ Тогава синът ми получава две парчета сладкиш като награда за своето благочестие.

— Псалмите не са интересни — забелязах аз.

— Това показва, че имаш зло сърце и трябва да молиш бога да го промени, да ти даде друго, чисто; да ти вземе каменното сърце и да ти дари човешко, от плът.

Тъкмо се готвех да попитам как ще бъде извършена тази операция на сърцето ми, мисис Рийд ме прекъсна, като ми каза да седна. След това тя продължи разговора сама.

— В писмото, което ви писах преди три седмици, мистър Брокълхърст, струва ми се, загатнах, че това момиче не притежава характер и наклонности, каквито бих желала да има. И ако я приемете в Лоудското училище, много ще ви моля директорката и учителките да следят колкото може по-строго нейните прояви и да водят борба с най-големия й недостатък — склонността към лъжа. Нарочно казвам това пред тебе, Джейн, за да не се опитваш да мамиш мистър Брокълхърст.