Читать «Големият удар» онлайн

Дашиъл Хамет

Дашиъл Хамет

Големият удар

Сто и шест хиляди долара възнаграждение за предаване на убиец

Прокълната кръв

Първа част

1. ОСЕМТЕ ДИАМАНТА

2. ДЪЛГОНОСИЯТ

3. НЕЩО ЧЕРНО

4. ТАЙНСТВЕНИТЕ ХАРПЪРОВИ

5. ГАБРИЕЛ

6. Мъжът от дяволския остров

7. ПРОКЛЯТИЕТО

8. „НО“ И „АКО“

Втора част

9. СЛЕПЕЦ В ТЪМНА СТАЯ

10. УВЕХНАЛИ ЦВЕТЯ

11. БОГЪТ

12. НЕСВЕТИЯТ ГРААЛ

Трета част

13. ПЪТЕКАТА В СКАЛИТЕ

14. СМАЧКАНИЯТ КРАЙСЛЕР

15. „АЗ ГО УБИХ“

16. НОЩНО ДИРЕНЕ

17. НЯКЪДЕ ПОД ДЪЛ ПОИНТ

18. БОМБАТА

19. ДЕГЕНЕРАТКАТА

20. КЪЩАТА В ЗАЛИВЧЕТО

21. АРОНИЯ ХОЛДОРН

22. ИЗПОВЕДНА

23. ЦИРКЪТ

Малтийският сокол

СПЕЙД И АРЧЪР

СМЪРТ В МЪГЛАТА

ТРИ ЖЕНИ

ЧЕРНАТА ПТИЦА

ЛЕВАНТИНЕЦЪТ

ДРЕБНИЯТ ПРЕСЛЕДВАЧ

„Г“ ВЪВ ВЪЗДУХА

ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ

БРИДЖИД

КАНАПЕТО В „БЕЛВЕДЕРЕ“

ДЕБЕЛИЯТ

ВЪРТЕЛЕЖКА

ПОДАРЪКЪТ НА ИМПЕРАТОРА

„ЛА ПАЛОМА“

ВСЕКИ ОТКАЧЕН

ТРЕТОТО УБИЙСТВО

СЪБОТА ВЕЧЕР

ИЗКУПИТЕЛНАТА ЖЕРТВА

РЪКАТА НА КЕМИДОВ

АКО ТЕ ОБЕСЯТ

Кльощавият

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

XIII

XIV

XV

XVI

XVII

XVIII

XIX

XX

XXI

XXII

XXIII

XXIV

XXV

XXVI

XXVII

XXVIII

XXIX

XXX

XXXI

Опърленото лице

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

Дашиъл Хамет

Големият удар

Големият удар

Открих Пади Мексиканеца в кръчмата на Жан Лару.

Пади — благодушен професионален мошеник с вид на испански крал — ми демонстрира усмихнато едрите си бели зъби, придърпа с крак един стол да седна и рече на момичето, което му правеше компания:

— Нели, да ти представя най-добросърдечното ченге на Сан Франциско. Този дребен шишко е готов на всичко за човека, стига в крайна сметка да може да му издействува доживотна присъда. — Обърна се към мен и махна с пурата си към момичето: — Това е Нели Уейд и отсега ще ти кажа, че за нищо не можеш да я олепиш. Тъпкана е с пари — татко й е контрабандист, — така че не й трябва да се труди.

Беше слабо стройно момиче, облечено в синьо, с бяла кожа, продълговати зелени очи и късо подстригана кестенява коса. Нацупеното й лице се оживи и дори стана красиво, когато ми протегна ръка през масата. И двамата се засмяхме.

— Пет години ли станаха? — попита тя.

— Шест — поправих я аз.

— По дяволите! — изруга Пади, ухили се широко и махна на келнера. — Но някой ден все ще баламосам поне едно ченге.

Засега бе баламосал всички до един — нито една нощ не беше преспал в дранголника.

Погледнах отново момичето. Преди шест години същата тази Ейнджъл Грейс Кардиган бе измъкнала от десетина филаделфийци сума ти нещо. Ние с Дан Моури я спипахме, но никой от жертвите й не пожела да свидетелствува срещу нея, така че я пуснахме по живо, по здраво. Беше едва деветнайсетгодишна, но вече бе изпипала занаята.

Насред дансинга застана една от певиците на Лару и запя „Кажи ми какво искаш, за да ти кажа какво ще получиш“. Пади Мексиканеца наля джин от една бутилка в чашите с лимонада, донесени от келнера. Пихме, след което му подадох листче хартия, на което с молив бе надраскано име и адрес.

— Сърбела ме помоли да ти предам това — поясних. — Видях го вчера във Фолсъмския пандиз. Твърди, че е майка му, и настоява да я издириш и да се погрижиш за нея. Предполагам, че иска да й дадеш неговия дял от последната ви съвместна акция.

— Обиждаш ме — заяви Пади, прибра листчето в джоба си и извади пак бутилката джин.