Читать «Братството на талисмана» онлайн - страница 11

— Донесе ми ръкописа — продължи архиепископа, — понеже бил написан на непознат за него език. Език, който никога не беше виждал и малцина други знаеха.

— Оказа се, че е сирийски — намеси се бащата на Дънкан. — На този език, както ми казаха, е говорил Исус.

Дънкан премести погледа си от единия към другия. „Какво става? — запита се той — За какво е всичко това? И какво общо има той?“

— Чудиш се — каза архиепископът, — какво те засяга цялата тази история.

— Да, така е — съгласи се Дънкан.

— Ще стигнем и до там.

— Страхувам се, че наистина ще стигнем — каза Дънкан.

— За нашите добри отци настанаха ужасни времена с ръкописа — каза архиепископът. — Имаше само двама, които притежаваха известни познания по езика. Единият можеше да го срича, докато другият наистина знаеше нещо от него. Подозирам, обаче, че не чак до такава степен, каквато му се искаше аз да си мисля. Бедата е там, че ние не можем да решим дали ръкописът е истински. Възможно е да е фалшификат. Документът претендира да е дневник, даващ описание на делата на Исус. Не задължително ден по ден. Има части, където са описани събитията от един ден. След това няколко дни липсват, но написаното на следващата дата покрива и всичко, случило се от датата на последните записки. Като че ли човекът, който е писал дневника, е някой, живял по същото време и видял с очите си онова, което е написал — като че ли е бил не непременно от компанията на Исус, а някой, който ги е следвал. Нещо като последовател, може би. Няма ни най-малък намек кой би могъл да бъде. Той не казва кой е и няма никакви следи към личността му.

Архиепископа спря да говори и се втренчи в Дънкан.

— Ти, разбира се, си представяш какво би означавало ако документът е истински.

— Да, разбира се — отговори Дънкан. — Той би ни дал подробно, ден по ден, описание на делата на Нашия Господ.

— Той би направил повече от това, сине мой — обади си баща му. — Той би ни дал първото Негово описание от очевидец. Би ни дал доказателство, че наистина е имало човек, наречен Исус.

— Но, аз не мога, аз не…

— Това, което баща ти казва е истина — продължи архиепископът. — Освен тези няколко страници ръкопис, няма нищо друго, което да доказва действителното съществуване на Исус. Съществуват няколко откъси от съчинения, които могат да бъдат схванати като доказателство, че е имало такъв човек, но всички те са подозрителни. Или са пълна измама и фалшификация, или добавки, може би направени от преписващите монаси, които са позволили на предаността да изпревари честността. Ние, вярващите, не се нуждаем от доказателство. Светата църква не се съмнява, дори за миг, в съществуването Му, но нашето убеждение е основано на вяра, а не на нещо подобно на доказателство. Това е нещо, за което не говорим. Срещали сме се с твърде много неверници и езичници, така че няма да бъде мъдро да го обсъждаме. Самите ние не се нуждаем от такова доказателство, ако това, което се намира в ръкописа наистина е доказателство, но Майката църква би могла да го използва за да убеди тези, които не споделят нашата вяра.