Читать «Скитникът между звездите» онлайн - страница 30

Имам и свой собствен опит. В настоящия момент имам към петстотин белега по тялото си. Ще ги занеса със себе си на бесилото. Да мога да остана жив сто години, в края на краищата тези белези ще отидат с мен в гроба.

Може би, драги гражданино, който позволява и плаща на палачите си да зашнуроват усмирителната риза от твое име… може би не си запознат с усмирителната риза. Нека да я опиша, та да разбереш метода, по който аз постигнах смъртта в живота, станах временен господар на времето и пространството и напуснах стените на затвора, за да скитам между звездите.

Виждал ли си някога брезентово платнище или гумено одеяло с месингови капсули по края? Тогава представи си парче дебел брезент, четири — четири и половина фута на дължина, с големи и здрави месингови капсули по протежението на двете дълги страни. Ширината на този бризент никога не е достатъчна да обгърне напълно човешкото тяло. Ширината е и нееднаква — тя е по-широка в раменете, после по-широка в хълбоците и по-тясна в кръста.

Ризата постилат на пода. На затворника, който трябва да бъде наказван или измъчван, зада си признае, се заповядва да легне по очи на проснатия брезент. Ако откаже, теглят му един бой, след което у него се поражда желание да легне, както е желанието на палачите, което пък е твое желание, драги гражданино, който храниш и възнаграждаваш палачите, задето вършат тази работа заради теб.

Затворникът лежи по очи. Краищата на ризата се събират доколкото може по средата на гърба му. Тогава през капсулите се прекарва въже, както връзката на обувката, и затворникът го зашнуроват в усмирителната риза. Само че го стягат по-силно, отколкото някой си стяга обувките. На затворнически жаргон го наричат „заклещване“. Понякога когато надзирателите са жестоки и озлобени или когато получат заповед отгоре, за да се осигури бруталността на стягането, те притискат гърба на затворника с крак, когато опъват въжето.

Случвало ли ви се е да си стегнете обувките прекалено силно и след половин час да изпитвате мъчителна болка в стъпалото поради нарушеното кръвообръщение? А спомняте ли си, че след няколко минути такава болка просто не сте могли да направите нито една крачка повече и е трчбвало да развържете връзката, за да отслабите натиска? Чудесно. Тогава опитайте се да си представите, че цялото ви тяло е зашнуровано така, само че много по-стегнато и че усещате натиска не само върху стъпалото на единия крак, а на цялото си тяло и да стяга сякаш до смърт сърцето, белите дробове и всички други основни органи.

Спомням си първия път, когато ме сложиха в усмирителна риза долу в карцерите. Беше в началото на непоправимостта ми, скоро след влизането ми в затвора, когато изтъкавах дневната си норма от сто ярда в ютовата тъкачница и свършвах два часа преди средното работно време. Да, и ютовото ми зебло беше много повече от средната норма. За първи път ме бяха наказали в усмирителна риза, според дневниците на затвора, зарад „пропуснати бримки“ и „скъсани нишки“ в плата — накъсо казано, защото работата ми била дефектна. Разбира се, това беше смешно. В деиствителност бях сложен в усмирителна риза, защото аз, един нов затворник, майстор на експедитивността, обучен специалист по избягване на излишни движения, бях си позволил да кажа на главния тъкач едно-друго, което не знаеше за занаята си. И главния тъкач ме повика в присъствието на капитан Джейми до масата, където, като доказателство против мен, бе изложено отвратително зебло, каквото никога не би могло да излезе от моя стан. Три пъти ме вика той за това. Третото повикване означаваше наказание според правилника на тъкачницата. Моето наказание бе двадесет и четири часа в усмирителна риза.