Читать «Скитникът между звездите» онлайн - страница 29

Но особено много се замислях за опитите на полковник дьо Роша. Той твърдеше, че чрез подходящи за хипнотизиране лица прониквал назад във времето до прадедите им. Така е било в описания от него случай с Жозефина. Тя била осемнадесевт годишна и живяла във Воарон, департамента Изер. Под хипноза полковник дьо Роша я върнал обратно през младостта, моминството и детството, през възрастта на кърмаче и безмълвният мрак на майчината й утроба, и още по-назад, когато тя Жозефина, още не е била родена, до светлината и живота в едно предишно съшествуване, когато е била груб, подозрителен и озлобен старец на име Жан-Клод Бурдон, отслужил войнската си повинност в седми артилерийски полк в Безансон и умрял на седемдесет години, след като дълго бил прикован на легло. Да, а не хипнотизира ли полковник дьо Роша след това и сянката на Жан-Клод Бурдон, така че той се върна обратно във времето през детството и раждането, докато отново видя светлина и живот в образа на проклетата старица Филомен Картерон?

Но колкото и да се мъчех с моето блестящо парченце сламка в процеждащата се в единочката светлина, аз не сполучвах да постигна нещо толкова определено за свой предишен живот. Неуспехът на тези мои опити ме доведе до убеждението, че само чрез смъртта бих могъл ясно и свързано да възкреся спомените за предишните си въплъщения.

Но в мен течаха силни жизнени сокове. Аз, Даръл Стандинг, толкова много не исках да умра, че не се оставих директорът Атъртън и капитан Джейми да ме уморят. Моята природа винаги така ме е подтиквала да живея, та понякога ми се струва, че именно заради това да съм още тука, да ям и пия, да мисля и сънувам, да пиша това повествование за различните си „аз“ и да чакам неизбежното въже, което ще сложи край на тази брънка от многото ми съществувания.

И после дойде смъртта в живота. Научих този трик. Ед Морел ме научи на него, както ще видите. Всичко започна покрай директора Атъртън и капитан Джейми. Те сигурно страдаха от все нови пристъпи на паника при мисълта за скрития, както вярваха, динамит. Те дойдоха при мен в тъмната килия и ми казаха направо, че ще ме уморят в усмирителна риза, ако не призная къде е скрит динамитът. И ме увериха че ще го направят официално, без всяка вреда за собствените им чиновнически кожи. Смъртта ми щяла да бъде вписана в регистрите на затвора като дължаща се на естествени причини.

Ах, драги ми гражданино, пребиваващ под стъклен похлупак, моля те, повярвай ми, когато ти казвам, че днес в затворите убиват хора, както са ги убивали откакто е построен първия затвор.

Добре ми бяха известни ужасът, агонията и опасностите на усмирителната риза. О, хората сломени духом от усмирителната риза! Аз съм ги виждал. Виждал съм и хора осакатени до живот от усмирителната риза. Виждал съм мъже, силни мъже, толкова силни, че физическата им здравина устояваше на всички пристъпи на затворническата туберкулоза, след продължително наказание в усмирителна риза, с прекършена съпротива да залиняват и да умират от туберкулоза за шест месеца. Да вземем Уилсън Кривогледия с неочаквано слабо сърце спрямо страха, който умря в усмирителна риза още на първия час, докато неубедения некадърник лекар на затвора гледаше и се усмихваше. И съм виждал човек да признава, след половин час в усмирителна риза, истини и измислици, които му струваха години излежано наказание.