Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 15

Дийн Кунц

Щом се върна в квартирата си, си наля чаша уиски, пусна вътре две кубчета лед и ги разбърка с пръст.

Пусна телевизора и попадна на стар филм с участието на Уолъс Биъри и Мари Дреслър. Беше го гледал поне пет-шест пъти, но въпреки това не смени канала. Вълнуващият сюжет и познатите до най-малките подробности сцени му даваха усещане за стабилност и го успокояваха. Той с удоволствие гледаше как Уолъс Биъри се опитва несръчно да ухажва Мари Дреслър и тази непохватност, която толкова пъти беше наблюдавал, бе като балсам за душата му.

В единайсет и пет телефонът иззвъня.

Той с нежелание вдигна слушалката, категорично отказа поредното интервю и затвори.

В единайсет и двайсет и шест телефонът иззвъня отново.

Обаждаше се един агент от застрахователната компания, с която Търговската асоциация бе сключила едногодишна застраховка за мустанга. Искаше да знае дали сумата по застраховката е достатъчна, или Чейс би пожелал да я увеличи. В началото агентът бе доста разговорлив, но когато Бен заяви, че сумата е напълно достатъчна, желанието му да говори секна.

В дванайсет без десет телефонът иззвъня за трети път.

Когато Чейс вдигна, убиецът изрече:

— Ало, как мина сутринта?

— Не много добре.

— Видя ли вестниците?

— Един.

— Чудесна първа страница.

Чейс нищо не каза.

— Повечето хора жадуват за слава — рече мъжът.

— Не и аз.

— Някои даже биха извършили убийство заради славата.

— Като теб, а?

— Не слава гоня аз — каза убиецът.

— А какво тогава?

— Значение, цел.

— Не виждам нищо такова.

Непознатият замълча. После продума:

— Ти си странна птица, господин Чейс.

Бен нищо не каза.

— Бъди до телефона в шест тази вечер, господин Чейс. Важно е.

— За какво? Започнах да се отегчавам от теб.

— Ти се отегчаваш? Аз върша цялата работа тук. Тази сутрин съм изучавал биографията ти, смятам да продължа да се занимавам с нея и следобеда. В шест ще ти кажа какво съм открил.

— Защо? — попита Чейс.

— Не мога да определя какво наказание заслужаваш, преди да разбера какви грехове имаш, нали така? — Под хриптенето се усещаше същата насмешливост, която Чейс бе доловил при предишния разговор. — Сега виждаш ли, че не си избирам случайно развратниците, които искам да накажа?

— Тоест?

— Проучвам внимателно ситуацията. Ходих там всяка вечер в продължение на две седмици и преписвах всички автомобилни номера. После ги съпоставих и открих кои се повтарят най-често.

— Защо?

— За да разбера кои са най-закоравелите грешници — каза непознатият. — В този щат само за два долара в Отдела за моторни превозни средства могат да ти съобщят името на собственика на колата. Само трябва да им кажеш номера на автомобила. Така и установих самоличността на хлапето, притежаващо шевролета. След това не ми костваше никакви усилия да го проуча и да разбера името на партньорката му в тези дела. — Официалният тон на речта му водеше до употребата на странни изрази и евфемизми. — Тя не беше единственото момиче, с което се е забавлявал на Канакауей, макар че Луиз си мислеше, че той няма други приятелки. От своя страна тя също имаше връзки с други момчета. Проследих я два пъти, когато излизаше с други младежи, и веднъж даже се отдаде на единия от тях.