Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 15
Дийн Кунц
Щом се върна в квартирата си, си наля чаша уиски, пусна вътре две кубчета лед и ги разбърка с пръст.
Пусна телевизора и попадна на стар филм с участието на Уолъс Биъри и Мари Дреслър. Беше го гледал поне пет-шест пъти, но въпреки това не смени канала. Вълнуващият сюжет и познатите до най-малките подробности сцени му даваха усещане за стабилност и го успокояваха. Той с удоволствие гледаше как Уолъс Биъри се опитва несръчно да ухажва Мари Дреслър и тази непохватност, която толкова пъти беше наблюдавал, бе като балсам за душата му.
В единайсет и пет телефонът иззвъня.
Той с нежелание вдигна слушалката, категорично отказа поредното интервю и затвори.
В единайсет и двайсет и шест телефонът иззвъня отново.
Обаждаше се един агент от застрахователната компания, с която Търговската асоциация бе сключила едногодишна застраховка за мустанга. Искаше да знае дали сумата по застраховката е достатъчна, или Чейс би пожелал да я увеличи. В началото агентът бе доста разговорлив, но когато Бен заяви, че сумата е напълно достатъчна, желанието му да говори секна.
В дванайсет без десет телефонът иззвъня за трети път.
Когато Чейс вдигна, убиецът изрече:
— Ало, как мина сутринта?
— Не много добре.
— Видя ли вестниците?
— Един.
— Чудесна първа страница.
Чейс нищо не каза.
— Повечето хора жадуват за слава — рече мъжът.
— Не и аз.
— Някои даже биха извършили убийство заради славата.
— Като теб, а?
— Не слава гоня аз — каза убиецът.
— А какво тогава?
— Значение, цел.
— Не виждам нищо такова.
Непознатият замълча. После продума:
— Ти си странна птица, господин Чейс.
Бен нищо не каза.
— Бъди до телефона в шест тази вечер, господин Чейс. Важно е.
— За какво? Започнах да се отегчавам от теб.
— Ти се отегчаваш? Аз върша цялата работа тук. Тази сутрин съм изучавал биографията ти, смятам да продължа да се занимавам с нея и следобеда. В шест ще ти кажа какво съм открил.
— Защо? — попита Чейс.
— Не мога да определя какво наказание заслужаваш, преди да разбера какви грехове имаш, нали така? — Под хриптенето се усещаше същата насмешливост, която Чейс бе доловил при предишния разговор. — Сега виждаш ли, че не си избирам случайно развратниците, които искам да накажа?
— Тоест?
— Проучвам внимателно ситуацията. Ходих там всяка вечер в продължение на две седмици и преписвах всички автомобилни номера. После ги съпоставих и открих кои се повтарят най-често.
— Защо?
— За да разбера кои са най-закоравелите грешници — каза непознатият. — В този щат само за два долара в Отдела за моторни превозни средства могат да ти съобщят името на собственика на колата. Само трябва да им кажеш номера на автомобила. Така и установих самоличността на хлапето, притежаващо шевролета. След това не ми костваше никакви усилия да го проуча и да разбера името на партньорката му в тези дела. — Официалният тон на речта му водеше до употребата на странни изрази и евфемизми. — Тя не беше единственото момиче, с което се е забавлявал на Канакауей, макар че Луиз си мислеше, че той няма други приятелки. От своя страна тя също имаше връзки с други момчета. Проследих я два пъти, когато излизаше с други младежи, и веднъж даже се отдаде на единия от тях.