Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 13

Понякога имаше чувството, че и телевизорът го гледа.

Времето минаваше. Както винаги.

Той заспа.

3

На следващата сутрин Бенджамин Чейс отвори рано очи, събуден от кошмар, в който мъртъвци му говореха с пълните си с пръст усти. Денят му вече беше провален.

Грешката му се състоеше в това, че се опитваше да се държи така, все едно предишната нощ нищо не се беше случило. Той стана, взе си душ, изми се, обръсна се, облече се и слезе долу да види дали на масата в коридора има писмо за него. Писма нямаше, но затова пък, щом госпожа Филдинг чу стъпките му, веднага изскочи от мрачната си дневна, за да му покаже сутрешното издание на „Прес-Диспач“. Неговата снимка се кипреше на първа страница — тъкмо се обръщаше към Луиз Елънби, докато тя слизаше от полицейската кола. Момичето явно плачеше, хванало го здраво за ръката, и изглеждаше доста по-разстроено, отколкото всъщност беше.

— Толкова се гордея с вас — каза му госпожа Филдинг.

Говореше така сякаш му беше майка. Впрочем тя бе достатъчно възрастна, за да му бъде майка, макар че какъвто и майчински инстинкт да покажеше, на него му изглеждаше винаги неестествен и пресилен. Косата й беше силно накъдрена и боядисана руса. От прекомерния руж и твърде яркото червило изглеждаше по-възрастна, отколкото бе в действителност.

— Историята изобщо не беше толкова интересна, колкото я изкарват… — започна Чейс.

— Откъде знаете? Та вие не сте я чели.

— Те винаги преувеличават. Репортери!

— О, колко сте скромен! — възкликна госпожа Филдинг. Днес бе облечена със синьо-жълт халат, двете най-горни копчета, на който бяха разкопчани. Виждаше се не само бледата изпъкналост на гърдите й, но и част от пожълтелия й дантелен сутиен.

Въпреки че беше много по-силен и по-млад от госпожа Филдинг, тя го плашеше. Навярно защото не можеше да разбере какво точно иска тя от него.

Изглежда, наемът не беше единственото, от което се нуждаеше. Нито пък компанията му. В нея имаше някакво отчаяние — може би, защото и тя самата не беше наясно какво точно иска.

— Обзалагам се, че сега ще получите повече предложения за работа, отколкото последния път! — ентусиазирано заяви тя.

Госпожа Филдинг, изглежда, беше по-заинтересована от самия Чейс той да си намери хубава работа. Отначало той си мислеше, че жената се страхува да не би безработният младеж да закъснява с плащанията на наема, но после разбра, че загрижеността й имаше по-дълбоки корени.

— Както съм ви казвала много пъти — започна тя, — вие сте млад, силен и животът е пред вас. Това, което ви е необходимо, е работа, сериозна работа, която ще ви даде възможност да постигнете нещо в живота си. Не искам да кажа, че досега не сте постигнали нищо. Не ме разбирайте погрешно. Но цялото това мързелуване и мотаене — повярвайте ми, то не е добро за вас. Сигурно сте отслабнали поне с осем килограма, откакто се нанесохте при мен.

Чейс не отговори.

Жената се приближи до него и измъкна от ръцете му сутрешния вестник. Погледна снимката на първата страница и въздъхна.

— Трябва да вървя — каза Чейс.

Тя вдигна поглед от вестника.