Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 10

— Ало? — рязко каза той.

— Чейс?

— Да.

— Познаваш ли ме?

— Не — отвърна Бен, неспособен да различи гласа. Той звучеше уморено и можеше да принадлежи на всеки мъж между двайсет и шейсетгодишна възраст, дебел или слаб, висок или нисък.

— Как е кракът ти, Чейс? — В гласа се долавяше насмешлива нотка, макар и Бен да не разбираше причината за нея.

— Добре е — отвърна. — Мога да кажа даже, че е в чудесно състояние.

— Много си добър с ръцете.

Чейс не каза нищо. Не можеше да промълви и дума, защото едва сега си даде сметка кой и за какво се обажда.

— Много си добър с ръцете — повтори убиецът. — Сигурно в армията са те научили на това.

— Да — изрече Бен.

— Сигурно си научил доста неща в армията и предполагам, че отлично можеш да се защитаваш.

— Това ти ли си? — попита Чейс.

Мъжът се изсмя и за момент умората в гласа му изчезна.

— Да, аз съм. Точно така. Вратът ми е в синини и се опасявам, че утре сутринта едва ли ще мога да говоря. От друга страна обаче, и аз като теб се отървах леко.

С внезапно проясняване на мисълта, присъщо за моменти на опасност, Чейс си припомни схватката с убиеца на тревата до шевролета. Той се опита да си представи лицето на мъжа, но не можа. Тогава попита:

— Откъде знаеш, че аз съм този, който те спря?

— Видях снимката ти във вестниците. Ти си герой от войната. Фотографията ти е навсякъде. Докато търсех ножа, а ти лежеше на тревата, те разпознах и веднага се изпарих.

— Кой си ти?

— Абе, ти сериозно ли си мислиш, че ще ти кажа? — В гласа му отново се появи насмешка.

Чейс забрави за уискито си. Алармените звънци, проклетите алармени звънци в главата му пищяха пронизително.

— Какво искаш?

Мълчанието от другата страна на линията продължи толкова дълго, че Чейс щеше да зададе въпроса си отново. Внезапно, вече без никаква насмешка, убиецът заяви:

— Ти се намеси там, където нямаше никакво право да се месиш. Нямаш представа колко усилия ми костваше да избера от компанията млади развратници онези, които най-много заслужават да умрат. Планирам своето възмездие от седмици, Чейс, и този млад грешник получи точно това, което му се полагаше. Оставаше курвата, но ти я спаси, преди да мога да изпълня дълга си, спаси една блудница, която няма право да бъде пощадена. Това не е правилно.

— Ти не си добре — каза Чейс. Още докато изричаше тези думи, си даваше сметка колко абсурдно звучат, но убиецът — както и всичко останало в съвременния свят — му бе подействал така, че наум му идваха само клишета.

Непознатият или не беше чул, или се преструваше, че не е чул думите му.

— Исках само да знаеш, господин Чейс, че нещата не свършват дотук. Ти не си защитник на справедливостта.

— Какво имаш предвид?

— Ще се разправя с теб, Чейс, само да те проуча достатъчно, за да преценя каква съдба заслужаваш. И когато си получиш заслуженото, ще се разправя и с курвата.

— Да се разправиш? — попита Чейс.

Евфемизмът му напомняше за подобните словесни хитрости, с които беше свикнал във Виетнам. Изведнъж се почувства много стар и уморен.

— Аз ще те убия, Чейс. Ще те накажа за всички грехове, които си извършил, защото не трябваше да се намесваш. Ти не си защитник на справедливостта. — Убиецът замълча. После проговори отново: — Разбираш ли ме?