Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 201

* * *

Изпълнена с почти непреодолим страх, Джоди крачеше от камината до клавесина и обратно. Камила и Рийд се спогледаха, но се престориха, че не намират нищо необичайно в поведението на своята гостенка. Джоди усети, че се издава и седна. Опита се да чете, но не можеше да съсредоточи вниманието си. В ума й напираха мисли за Майкъл. Остави книгата и отново закрачи из стаята.

Бурята бе наближила — сега вече се чуваха гръмотевиците. Джоди никога не бе изпитвала страх от бурите, но не ги и обичаше.

— Изглежда, че е от бурята — каза тя, за да извини поведението си, макар че никой не я беше запитал защо се разхожда така. — Чувствам се неспокойна.

— Може би не е зле да пийнеш чай — предложи й Камила. Сивите й очи, така наподобяващи тези на Майкъл, бяха изпълнени със съчувствие. — Да си призная и аз се чувствам неспокойна от бурята. — Отиде при вратата и поръча на прислужника да донесе чай.

Джоди отново се опита да седне спокойно, но не я сдържаше на едно място. Стана отново отиде при клавесина и започна да свири някаква мелодия, която обаче й звучеше много слабо и неприятно на разстроения стар инструмент. Тя потрепери и вдигна глава. Клавесинът на Камила беше почти нов. Почти нов! Обля я вълна от ужас и тя панически огледа салона.

— Не — прошепна тя. — Не сега!

Рийд и Камила вдигнаха въпросително очи.

Джоди се отдръпна от инструмента. Усещаше, че започва да й се завива свят. Също като в деня, когато се появи в това време.

— Не — прошепна тя и очите й се разшириха.

— Джоди, какво ти става?

Камила с един скок застана до нея, а Рийд беше готов да я хване, ако политне.

— Трябва да вървя! Трябва да отида в Уайтфрайърз!

Джоди се обърна, за да изскочи от стаята.

— В тази буря! — Рийд се опита да я спре. — Почакай до сутринта.

— Не, не! Не мога да чакам!

— Тогава ми позволи да извадя каретата и да те закарам.

Джоди отвори уста, за да отговори, но замайването така я бе завладяло, че не можа да произнесе нито дума. Трябваше да стигне при Майкъл и не можеше да чака, докато докарат карета. Поклати глава, очите й умоляващо ги призоваха да я разберат и изскочи от стаята.

Нощта я обгърна още щом излезе от преддверието, но тя дори не я забеляза. Знаеше само, че трябва да се добере до Майкъл. Вдигна полата си и се затича към конюшнята, за да вземе кон. Чу как Камила и Рийд извикаха името й, но не посмя да спре.

* * *

Песента на Айуила набираше мощ. Гърлото я болеше от силата на думите, които изпяваше. Куклата беше почти готова и бурята беше съвсем близо. Вятърът върна лютивия дим в стаята, но Айуила не му обърна внимание. Заклинанието беше почти готово. Нищо не можеше да отвлече вниманието й. Дори и самата тя бе впечатлена от мощта, която чувстваше в себе си.

Леко поряза пръста си с ножа и с кръвта нарисува на куклата лице, като се опитваше да наподоби чертите на Джоди. Върза за врата на куклата връв с нанизано парче от корена мъчител, което беше извадила през лунната нощ. Запя магическите думи и накара куклата да танцува в такт с мелодията.