Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 195

— Не, нищо лошо не се е случило. Какво лошо би могло да се случи?

— О, не зная какво да кажа, но вие имате такъв вид, сякаш всеки момент ще се разплачете. Добре ли сте?

Ема не се беше замислила за тази възможност, но щом чу тези негови думи, очите й наистина се напълниха със сълзи. Тя замига, правейки усилие да ги задържи.

— О, Боже, но вие наистина плачете — преди тя да разбере какво става, той вече беше заобиколил тезгяха и застана до нея. — Недейте. Трябва да седнете. Елате с мен в задната стая. Там има пейка.

Ема отиде с него до завесата, която отделяше складовото помещение от щанда. Тя беше посещавала често галантерийния магазин, но кракът й никога не беше стъпвал по-далеч от търговската зала. Джордж отмести завесата и тя влезе, оглеждайки се с любопитство. Навсякъде се виждаха кутии с обувки, ръкавици, шивашки принадлежности, яки и всички останали стоки, които магазинът предлагаше.

— Ето, заповядайте. Седнете тук. Да ви донеса ли чаша вода? Боя се, че не мога да ви предложа нищо друго.

Ема седна на пейката и поклати глава.

— Не, благодаря. Просто трябва малко да си почина. Предполагам, че е от прекомерното вълнение.

Джордж седна до нея.

— Нищо чудно такава деликатна дама като вас да се почувства зле.

Ема го погледна с интерес. Майкъл, в продължение на месеци, не беше забелязал какво деликатно същество беше тя. Ако нейната деликатност не му се бе понравила, значи той предпочиташе мъжкарана като госпожица Фарнел.

— Да, аз съм доста фина. Дали не ви се намира малко розова вода за носната ми кърпичка?

Джордж се втурна към купчина кутии, порови се из тях и се върна с едно грапаво шише. Отвинти капачката и поръси малко розова вода върху дантелената й кърпичка. Ема я притисна до носа си.

— Благодаря ви. Вече се чувствам по-добре.

— Сестра ми не признава нищо друго освен розовата вода. Казва, че е по-добра и от амоняка, освен ако човек не е изпаднал в критично състояние.

— Съгласна съм с вас. Амонякът може да е много дразнещ, когато човек не очаква миризмата му. Розите ухаят много по-хубаво.

Тя забеляза, че косата на Джордж беше плътно прилепнала на главата му. Майкъл не желаеше да използва помада и косата му винаги изглеждаше мека, сякаш разрошена от вятъра, докато тази на Джордж не можеше да бъде разрошена от никакъв вятър.

Тя се огледа.

— Колко странно изглежда всичкото това тук отзад. Никога не съм подозирала, че един склад може да изглежда така. Очаквах да видя полици и тезгяхи, като тези отпред.

— Не, госпожо — каза той и се огледа. — Хубавите неща ги държим отпред за клиентите. Може би не трябваше да ви водя тук, като се има предвид, че сте дама, но отпред няма къде да се седне, а вие явно не се чувствахте добре и имахте нужда от това.

— Никога не съм предполагала, че сте толкова наблюдателен — каза Ема с тънкото си гласче. — Вие наистина сте много мил.

Джордж почервеня като варен рак.

— Аз забелязвам всичко, свързано с вас, още от първия път, когато ви видях.