Читать «По черната следа» онлайн - страница 196

— Стига си остроумничил — отвърна Кюсак. — Този път работата е свършена, бих казал, рядко елегантно… Добре, да тръгваме. Кой ще кара?

— Аз. Шампионът ще седне до мен, а ти отзад… Качихте ли се? Тръгваме!

В покрайнините на Копсфорт Лангер взе рязко надясно със смел завой. Мярна се надпис: „Летище 15 км“.

„Юпитер“ поглъщаше шосейното платно със скоростта на авиетка.

„Работата била елегантна — мислеше Франк, стиснал зъби. — Рядко елегантна.“

— Какво си се умърлушил? — намигна му Лангер. — Виж колегата си… — Кимна към Кюсак. — Земното кълбо се търкаля към нова ера, а за този субект животът продължава със старите темпове.

Лангер докосна няколко клавиша в нужната последователност, извади изпод пулта скоба с брадавици на ларингофони и я окачи на врата си. Пред предното стъкло израсна блестящата пръчка на антената и олюлявайки се, засвири в потока на насрещния въздух.

— Улей, Улей, тук Пчела⁹! Как приемаш?

— Като невропатолог — отговори недоволно гласът на Хайнц от вътрешността на пулта. — Докладвай по-бързо!

— Ти, драко, бъди по-нежен с нас. Връщаме се, така че готви каретата си за старт.

— Готово. По-добре кажи какво да предам вкъщи. Носорога и Източния жерав вече изгарят от нетърпение.

— Предай им, че сме минали блатото, не сме си измокрили опашките и никой не се е разболял. Шампионът е в седлото. Караме у дома цял кош жаби. Това е всичко. Край.

— Разбрах те, пчеличке, разбрах! Поздравявам те! Край!

Лангер изключи връзката, Франк погледна накриво изчезващата антена и каза:

— Колкото за коша, май напразно му… Впрочем добре. Нека шефът да го асимилира предварително.

— Какво трябва да асимилира?

— Пуснах камерата в действие без негово знание.

— Без негово знание ли?… — Лангер му отправи съчувствен поглед. — Носорога пред мен разреши на момчетата от техническата служба да ти направят специални ръкавици и да ти дадат „Видеомонитора“.

— Шегуваш ли се?

— Напротив. Затова ти го и казах да разбереш най-после, че в нашата система няма шеги.

Франк не каза нищо.

— Нортън не е само твоя лична грижа. Нортън е грижа на цялото общество на Земята. Имай предвид. Не трябва да стоварваш всичко на мощните си рамене. В това число и товара на нравствените отношения. Ех, младост, младост!…

— Нищо — отвърна Франк. — Казват, че бързо минавало…

…Пред тях, грациозно извил назад блестящите си рога, се носеше Звездният елен — леко, като призрачно видение. Вятърът донесе:

— О, космически океани! Как блести Вселената!… Кога да те чакам на звездния път, приятелю?…

Франк гледаше мрачно през предното стъкло.

info

Информация за текста

Сергей Павлов

По черному следу, 1978–1983

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Сканирали и редакция: Георги и Венцислав

Добавяне на осма глава (липсваща в книжното издание) и повърхностни корекции на текста: Борис Борисов, 2009

Издание:

Сергей Павлов. Лунна дъга

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Библиотека „Галактика“ № 68

Художник: Текла Алексиева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/801]

Последна редакция: 2009-10-11 19:26:29

notes

1

СК — специална карантина.