Читать «По черната следа» онлайн
Сергей Павлов
Сергей Павлов
Част I
1. По въпроса за алигаторите
2. Колеги
3. Черната следа
4. Делото за предсрочните оставки, диверсията в базата „Синята пантера“
5. Детективска треска
6. И видял Ранд привидение
7. Рапорт срещу самия себе си
8. Маската
9. Въже за шурея
Част II
1. Ръждата на спомените
2. Сънища на коне и контрасти, контрасти…
3. Платото Огнените змии
4. Живот в лъжа
5. Пътеката на лудите
6. Старата кариера
7. Забраненото търсене
8. А през това време…
9. Отчуждението
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Сергей Павлов
По черната следа
—
—
—
Част I
1. По въпроса за алигаторите
Спасявайки се от пяната, Франк запълзя на четири крака и се шмугна в кръглия люк на някакъв колектор. Тръбата на колектора не можеше да няма изход: на другия й край, макар и слабо, светеше отвор и това му вдъхваше надежда. Пяната прииждаше буквално по петите му и Франк се придвижваше напред с възможно най-голямата за неговото положение скорост.
Тръбата излизаше в малка полутъмна, овална зала и неочаквано завършваше с голямо разширение — доста високо над пода. Франк се подаде навън до кръста. Направи опит да се хване за горния край на разширението. Не можа. Не искаше да скача надолу с главата, но нямаше друг избор. Изтри потта от лицето си с изцапания от ръждата ръкав, издигна се на ръце, рязко приклекна и отскочи във въздуха.
Приземи се сравнително меко — като котка. Скочи на крака, огледа се внимателно, доколкото това позволяваше мъждивата светлина. Беше горещо и влажно, някъде шумеше вода. Едва сега му мина през ума, че тукашните лабиринти приличат много на подземията на старата венерианска база „Мамут“.
Болеше го бедрото — резултат от принудителното бързо спускане по спиралния жлеб, когато избухна пожарът в пръстеновидната галерия. Впрочем леко се отърва. Кой знае как би свършило всичко, ако не беше забелязал спасителния жлеб още преди да задействуват пожарогасителите. Франк се изплю с погнуса (създателите на пяната ни най-малко не бяха се погрижили за вкусовите й качества), оправи под мишницата си кобура с бластера и тръгна покрай стената на залата.
Освен масивната решетка на една ниска полуовална амбразура с неясно предназначение в залата нямаше нищо друго. Франк извади ножа си, запали монтираното в дръжката му фенерче и го насочи отвъд решетката. Лъчът падна върху лъскава водна повърхност. Изглежда, това беше басейн, и то много голям, защото светлината от фенерчето не стигаше до противоположната му стена. Над водата се стелеше мъгла. Франк дръпна на няколко пъти безрезултатно решетката. Това май не беше никаква зала, а просто голяма цистерна…
Франк огледа гладките стени и забеляза, че те не се съединяват горе с тавана. Капакът на тази гигантска чаша сигурно беше повдигнат малко — под него проникваше светлината от външните лампи. Надолу по стената се спускаше тясна тръба, краят й не беше много високо и ако подскочеше… Франк хвана бластера и рязко се обърна — стори му се, че нещо горе откъм тила му се раздвижи.