Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 204

— Не ми напомняй за това — отвърна Стив.

Глава 18

След като импулсивно беше изявил желание да отиде в Бет-Лем, Стив започна да размисля. Беше ли постъпил разумно — или беше попаднал в друг капан, заложен от неговия любезен домакин? Мистър Сноу вече го беше излъгал с построяването на „Блу-Бърд“ и беше манипулирал отношенията му с Клиъруотър. Това беше сигурно, летописецът весело беше признал своето участие и в двете. Но Стив подозираше също, че той е виновен за изчезването на неговия радионож и за организирането на хайката за унищожаване на поддържащото отделение. За нещастие да вярва в това означаваше да приеме, че Мистър Сноу, макар че му беше предал цялата история, все още не му вярва напълно. „Щеше да е глупак, ако ми вярва“ — мислеше Стив. Но въпреки тези цинични мисли той се опитваше да признае на летописеца изгодата от съмнението.

Точно тази двойственост в отношенията им тревожеше Стив. От момента, когато беше дошъл в съзнание, след като го бяха пленили, той беше почувствал естествено привличане към стария човек — нещо, което беше в разрез с основните му инстинкти за оцеляване. Той жадуваше за неговата дружба и съвет, но му липсваше честност да признае тази си потребност; искаше да вярва и все пак се страхуваше от това, за да не стане уязвим. А може би мотивът на летописеца беше по-основателен. Може би Мистър Сноу вярваше, че като премахне всички средства за контакт с Федерацията, премахва един източник на напрежение, който на практика го поставя извън обхвата на изкушението?

Това си беше чиста догадка. Беше невъзможно да се каже какво мисли хитрият стар мют или дали, както той обичаше да подсказва, наистина знае какво точно става в главата на Стив. Или всичко беше просто въображение? Беше ли станал той жертва на собственото си двуличие, неспособен да се доверява, следователно неспособен да вярва, че други могат да му вярват, и изграждаше лабиринт от конспирации, докато всъщност не съществуваше нито една?

Само в едно нещо можеше да е сигурен. Мютите не бяха глупаци, за каквито ги бе смятал. Това беше урокът, който бе научил бавно, но с него беше разбрал по-добре собствения си характер — и беше придобил малко скромност.

Главното безпокойство на Стив беше, че Мистър Сноу не му беше разказал истината за Клиъруотър и Кадилак. Като майстор на сложни стратегии Стив допускаше ситуация, при която той самият е на борда на един от корабите с колела и без възможност да избяга, докато те, с благосклонното разрешение на Яма-Шита, спокойно слизат и се връщат у дома, и се смеят като койоти, а той отплува в обратна посока.

Това би било един елегантен начин да се освободят от него и щеше да им гарантира, че той вече няма да пречи на отношенията им. Но сега, когато Кадилак знаеше за истинските чувства на Клиъруотър, какво определяше цената на тяхната връзка? Мистър Сноу беше намекнал, че младият летописец не е много зарадван от онова, което беше станало по време на неговото отсъствие. Характерът на Кадилак беше този, който даваше отговор на сегашната дилема на Стив. Колкото повече мислеше за Кадилак, толкова повече се убеждаваше, че думите на Мистър Сноу за казаното от Яма-Шита са истина. По време на месеците, прекарани в плен, той беше наблюдавал почти маниакалната амбиция на Кадилак да спечели статус — което мютите наричаха репутация. Младият мют в много отношения беше огледален образ на самия него. И двамата жадуваха за власт, и двамата имаха дълбоко залегнала потребност да спечелят признание, да са някой. Оттук и неоснователната надежда на Кадилак, подхранвана от Мистър Сноу, че той е Талисмана, надежда, която той бе разкрил на Стив в един от многобройните им разговори. Като бе позволил на Кадилак да източи собствения му запас от знания, Стив му беше дал, съвсем несъзнателно, дълго мечтания статус, беше му предоставил достъп до реална власт. Но имаше и един допълнителен фактор. С клонирането на банките памет на Стив младият летописец беше придобил други умствени процеси, които щяха да повлияят на начина, по който той използваше това ново знание. Имаше голяма възможност Кадилак да стане раздвоена личност, способна да мисли като мют и като трекер. И то не въобще като трекер. А като Стив.