Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 202
Патрик Тили
— Е, предложението ми наистина не беше много умно. Но какво смяташ да правиш?
Мистър Сноу избухна.
— Велика небесна майко! Не
Стив гледаше след него с изненада.
— Какво го измъчва? — попита Летящия тигър. —
— Какво решихте?
Летящия тигър безпомощно разпери ръце.
— Ще ги вземем, разбира се. Какво друго можем да направим? — Той обърна очи към небето. — Това е проблемът с летописците. Ако не приемеш съвета им, не искат да говорят.
Търговският съвет измърмори одобрително.
Стив сложи ръка на рамото на мюта.
— Остави това на мен. — И отиде да търси Мистър Сноу. Намери го седнал на един камък на брега на четвърт миля вляво от корабите.
Старият летописец не му обърна внимание и продължи унило да гледа морето.
— Мисля, че знам отговора на моя въпрос, древни…
Мистър Сноу го погледна за миг, но не каза нищо.
— Вие изпращате осемнадесет племенни братя и сестри надолу по реката. Нека заема мястото на един от тях.
— Ти си луд…
— Никога през живота си не съм бил по-нормален. Ще отида в Бет-Лем да намеря Кадилак и Клиъруотър и да ги върна при вас… живи и здрави.
Мистър Сноу остана втренчил очи в хоризонта, докато претегляше предложението, след това се обърна към Стив.
— Твоите господари казвали ли са ти нещо за Бет-Лем? Имаш ли
— Никаква. Просто ще решавам на място. — Той сложи успокоително ръка върху рамото на стария човек. — Виж, не се тревожи, ще се справя. Ти искаш те да се върнат, нали?
— Разбира се, че искам.
— Аз също. По други причини.
Мистър Сноу все още изглеждаше неуверен.
— Оценявам жеста ти. И се надявам да не съжаляваш за него.
Стив се усмихна.
— Неправилно ме разбра. Ако остана жив, за какво трябва да съжалявам? Слушай, има само едно нещо. Мисля, че вече са направили товарната декларация за хората, които ще пътуват, и са предали рабоша. Ще можеш ли да ме качиш на кораба?
Беше ред на Мистър Сноу да се усмихне.
— Няма проблем. За динките мютите твърде много си приличат. Но може би ще трябва да ти боядисаме косата.
— Тогава да започваме.
Животът сякаш отново се върна в лицето на стария мют. Той стана и хвана Стив за раменете.
— За последен път те питам: сигурен ли си, че искаш да преминеш през това?