Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 20

Някакво движение в северния край на тавана привлече вниманието на Хари. Пръстът му върху спусъка се напрегна. Кони надникна иззад купчина кутии в тази част на тавана.

Двамата се спогледаха през голямото разстояние.

Психопатът ги беше заобиколил изотзад.

Въпреки че Кони почти не се виждаше в сянката, Хари я познаваше достатъчно добре, за да знае какво си повтаря в момента: „По дяволите, по дяволите“.

Кони се показа от северния ъгъл и запълзя през откритото пространство в източния край към Хари. Надничаше внимателно в останалите пътеки, оформени от купищата кутии и манекени.

Хари тръгна към нея и занаднича в проходите от неговата страна. Таванът беше толкова широк и претъпкан със стоки, че приличаше на истински лабиринт. А в него се намираше чудовище, достойно за всяка митология.

Някъде от друго място в тавана долетя вече познатият глас:

— „Всичко е разтърсено“, „Толкова ми е зле“, „Блус на парахода“!

Хари здраво стисна очи. Искаше му се да е някъде другаде. Може би в царството на „дванайсетте танцуващи принцеси“ с неговите дванайсет прекрасни млади наследнички на трона, подземни дворци от светлина, дървета със златни или диамантени листа, вълшебни бални зали с великолепна музика… Да, там всичко щеше да е наред. Това беше една от по-нежните приказки на братя Грим. В нея никой не е изяден или умъртвен от злобно джудже.

— Предай се!

Този път гласът беше на Кони.

Хари отвори очи и се намръщи. Страхуваше се, че тя ще издаде местоположението им. Вярно, самият той не бе успял да определи по звука къде се намира психопатът — по таваните звукът се отразява особено и в този случай помагаше както на тях, така и на лудия. Въпреки всичко по-разумно беше да се мълчи.

Психопатът изкрещя отново:

— „Объркан блус“, „Хотел Разбити сърца“!

— Предай се! — повтори Кони.

— „Върви си, момиченце“!

Кони направи гримаса:

— Това не беше Елвис, тъпако! Песента е на Стив Лорънс. Предай се!

— „Махни се“.

— Предай се!

Потта се стичаше в очите на Хари. Той примигна и хвърли недоумяващ поглед на Кони. Никога преди не се бе чувствал толкова безпомощен. Нещо ставаше между Кони и смахнатия, но Хари не разбираше какво.

— „Не ме интересува дали слънцето грее“.

— Предай се!

Изведнъж Хари се сети, че „Предай се“ е заглавието на една от класическите песни на Елвис.

— „Махни се“.

Хари предположи, че това също е заглавие на песен на Елвис.

Кони се мушна в една от пътеките. Хари вече не я виждаше, когато пак чу гласа й:

— „Сега или никога“.

— „Какво да кажа“!

Изгубена в лабиринта, Кони отговори на лудия с две заглавия на Пресли:

— Предай се! Моля те!

— „Толкова ми е зле“!

Кони се поколеба за миг и продължи:

— „Кажи защо“?

— „Не ме питай защо“.

Беше установен диалог. Със заглавия на песни на Пресли. Като в странно телевизионно състезание, където няма награди за верните отговори, но има много опасности при погрешните.

Хари припълзя в друга пътека. По лицето му полепна паяжина. Той я махна и продължи нататък в охраняваните от манекените сенки.