Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 18

Очевидно Хари мислеше същото. Той явно се поколеба частица от секундата по-малко от Кони и тръгна пръв по стълбата.

Кони не възрази той да поведе, защото Хари не проявяваше излишен защитен жест по отношение на колежката в опасна ситуация. Предишния път тя мина първа през вратата, сега пръв тръгна Хари. Двамата интуитивно споделяха риска и точно заради това бяха добър екип, въпреки различията.

Разбира се, макар и сърцето й да биеше лудо и стомахът и да бе свит на топка, тя би предпочела да е първа. Пресичането на стабилен каменен мост никога не носи такова удовлетворение като ходенето по тънко въже.

Кони също тръгна по стълбата. Хари се спря за миг преди да потъне в тъмнината отгоре. Не отекна изстрел, взрив не разтърси сградата и Кони също влезе на тавана.

Хари беше излязъл от слабо осветеното поле около отвора и стоеше приведен на няколко стъпки встрани до една мъртва гола жена.

При по-внимателно оглеждане жената се оказа манекен с широко отворени, покрити с прах очи и неестествено спокойна усмивка. Беше плешива, по гипсовия й череп личеше мокро петно.

На тавана беше тъмно, но мракът не беше съвсем непрогледен. Бледа дневна светлина се процеждаше от редица покрити отдушници до стрехите и по-големи вентилатори по външните стени. Виждаха се украсените с резба греди под заострения покрив. Височината в средата беше достатъчна да се изправи едър мъж, но в краищата трябваше да се навежда. Навсякъде се мяркаха сенки, в купищата сандъци и кашони имаше безброй удобни скривалища.

Сякаш на това високо място се беше събрало тайно братство, за да извърши сатанинската си церемония. Обширното помещение бе изпълнено с полуосветени силуети на мъже и жени. Върху някои светлината падаше странично, при други идваше отзад, повечето бяха едва различими. Имаше изправени, облегнати и полегнали фигури. Всички бяха безмълвни и неподвижни.

Това бяха манекени като онзи, до който бе застанал Хари. Въпреки всичко Кони усещаше втренчените им погледи и я побиваха тръпки.

Един от тях вероятно можеше да я види — този, който беше не от гипс, а от плът, кръв и кости.

6

Времето сякаш бе спряло в крепостта на манекените. Във влажния въздух се носеше прах, остър дъх на пожълтели от старост вестници, мухлясващ картон и плесен, която се простираше по тъмните ъгли и щеше да изчезне в края на дъждовния сезон. Гипсовите фигури ги наблюдаваха безмълвно.

Хари се помъчи да си припомни какви бяха съседните сгради до ресторанта, но не можа да се сети на кого биха могли да принадлежат манекените.

От източния край на дългото помещение долиташе бясно блъскане на метал върху метал. Сигурно психопатът се опитваше да разбие някой от по-големите отдушници на външната стена, за да се измъкне, въпреки риска да падне върху алея, шосе или улица.

Пет-шест уплашени прилепи напуснаха убежищата си и се замятаха из дългия таван. Търсеха сигурно място, но не желаеха да напуснат мрака и да излязат на ярката дневна светлина. Писъците им бяха достатъчно пронизителни, за да се чуят, въпреки засилващия се вой на сирените. Прилепите се приближиха и Хари трепна от острото свистене на кожестите им криле.