Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 8

— Какво имаш предвид с това, че щял да говори с татко? — Повишавайки глас бе попитала Лора. — Какво общо има татко? Какво става с мен!

Веднага след това тя се бе надигнала със забележително спокойно изражение.

— Е, добре! Допускам, че и без друго нищо от онова, което казвам, няма значение. — Веднага след тези думи се бе обърнала и излязла, шумно, затръшвайки вратата след себе си. Всичко това отново мина през главата на Лора, докато препускаше на гърба на Амиго все по-далече и по-далече от хасиендата.

Да й сервират, че имала годеник, за когото никога не бе чувала и пред когото трябвало да се държи мило — този път родителите й бяха отишли прекалено далече. Тя нямаше да поздрави този Трент Чаланджър, а ако се наложеше, със сигурност нямаше да се преструва на вежлива! Знаеше всички истории, които се носеха за него — че бил стрелец, измамник, а някой го наричаха дори престъпник.

Веднъж напуснал родния си дом, никога повече не се бе върнал, дори и когато майка му била на смъртен одър. Бедният Джони трябвало да се оправя сам с всичко, а сега мизерният му брат смееше да се появи и да нарича себе си неин годеник! Лора се питаше мрачно дали той не се нуждае от пари. Може би е бил лишен от наследство или щеше да бъде, ако пренебрегнеше волята на двамата възрастни мъже. Хрумна й, че веднъж Джони й бе споменал, че дядо му по майчина линия бил неотстъпчив и авторитарен човек, който, подобно на нейния прадядо, не се посвенил да обвърже наследството, което оставял, с определени условия. Е, това не бе неин проблем! Все едно й бе дали ще наследи парите на прадядо си или не!

„Не — мислеше си Лора инатливо. — Няма да се срещна с него!“ Просто нямаше да се прибере. Можеше да посети Анита на село и да пренощува у тях. На родителите й щеше да им се наложи да я извинят. По дяволите, след това щеше да си понесе последиците!

Лора горещо се надяваше, че Трент Чаланджър не възнамерява да остане дълго в хасиендата.

2

Само ако знаеше, че Трент Чаланджър нямаше ни най-малко желание да остава в хасиендата Де ла носталхия! Смяташе само да засвидетелства уважение на Стив Морган и очарователната му съпруга и да остави пакета, който носеше от Мексико сити. Горещо се надяваше, че Лора Морган няма да си е у дома, което би спестило на всички неудобството от евентуална среща. Когато си свършеше работата със Стив Морган, би могъл да подремне няколко часа и на другия ден, съвсем рано сутринта, да отпътува.

Никъде не оставаше по-дълго, отколкото му налагаха обстоятелствата и не искаше никога да се връща някъде или при някого. Някога бе съществувало нещо като негов дом, някога, когато майка му все още бе жива и крепеше цял един малък свят с малките си, нежни и измамно чупливи на вид длани. Макар и изоставена от мъжа си, който бе хукнал подир богатите си приятели и една английска благородническа титла, майка му се бе научила да бъде силна.