Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 69

Розмари Роджърс

— Ако видиш някой познат, преструвай се, че никога не сте се срещали — добави Жюстин със смях. — Всичко е много по-забавно, когато човек се отнася с приятелите и дори любовниците си — като с непознати, не намираш ли? Но ти ще имаш възможност сама да се убедиш в това.

В крайна сметка, особено след всичките тези прошепнати намеци, Лора вече не знаеше какво да очаква!

Тайнственият маркиз живееше извън Париж в един замък, заобиколен от гори и грижливо подържан парк.

— Това е много стар замък! — обясни Лиан. — Трябва да попиташ Арман за предишната собственица, която по времето на терора спала с почти всеки, който имал някаква власт. Не правела никаква разлика, щом ставало дума за това да постигне своето!

Какво бе първото й впечатление? По-късно Лора с мъка си спомни това. Мрак… навсякъде неприятният мирис на благовонни пръчици… един кльощав мъж с деликатни крайници, който, както Лора научи по-късно, седеше на пода в поза лотос, облечен само с препаска за слабините и тюрбан.

Всичко бе странно и неочаквано! От едното помещение се влизаше в друго — всичките слабо осветени… покрити с килими стени… каменни стъпала, отвеждащи към все нови помещения и кули. Още преди да бъдат представени на домакина, Лора си даде сметка, че никога не би се оправила сама из тези лабиринти.

— Добре дошли в храма на изпълването, приятели! Моля, чувствайте се като у дома си. Тъкмо разказвах за преживяванията си и някои истини, които мисля, че открих. Но вие не се чувствайте задължени да слушате! Забавлявайте се както ви харесва… яжте и пийте… задоволявайте всичките си желания!

„Какво означава това?“ Задавайки си този въпрос, Лора забеляза, че се стреми да бъде плътно до приятелите си.

— Съвсем различен е, откакто се върна от Индия — обясни Лиан. — Чух, че там в продължение на месеци живял в една пещера, медитирайки. Той е очарователен… и разбира се — завършен хедонист! Близък приятел на Ричард Бъртън12, който също е изследовател на мисълта. Арман вярва, че посредством задоволяване на физическите сетива може да се достигне до истинска духовна сила! Теорията му е интересна, не е ли така?

— Това само теория ли е? — осведоми се Лора с престорена смелост, опитвайки се да събере мислите и впечатленията си и да си даде сметка защо всъщност бе тук и как трябваше да реагира на случващото се. И най вече — доколко да се включи в преживяванията, които щеше да й предложи вечерта. Седнала върху възглавничките, разпръснати по пода, те бяха запушили с наргилета нещо сладникаво и задушливо, за което им бяха казали, че е хашиш. Нямаше нито столове, нито маси с нормални размери. Екзотичните, странно ухаещи ястия, сервирани навсякъде наоколо, трябваше да бъдат консумирани с пръстите на дясната ръка, без да докосват вътрешната част на дланта. Помещението бе оскъдно осветено и сумрачно като в пещерата на някой факир или вътрешността на хиндуиски храм.