Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 61

— Но, Франк! — мило каза Лора, дарявайки го с невинен поглед. — Аз, разбира се, вече приех предизвикателството… всъщност трябваше да го знаеш! И най-добре си дръж устата, иначе, кълна се, ти ще си този, който ще застане пред дулото на моя „Колт“!

Франк добре знаеше, че нищо не можеше да отклони Лора от веднъж взетото решение. Тя не само настояваше да участва в дуела, но и го бе помолила да й стане секундант.

— С удоволствие ще взема Франко за втори секундант… ако не драматизира прекалено много нещата!

13

— Значи наистина ще излезеш срещу него, скъпа? — питаха я приятелките й. — За честа на жените…

— И педерастите! О, забележително! От месеци, може би от години не съм чувала нещо толкова комично! Не бихме ли могли да събираме входна такса, как мислиш?

Лора бе засипвана с въпроси, предложения и окуражителни забележки. Бе се превърнала в символ на освободената жена, равностойна, ако не и превъзхождаща арогантния, надут мъж. Амазонките щяха да се появят в цялото си великолепие — под сигурната закрила на гората, разбира се.

— Постепенно заприличва на цирково представление — с гримаса призна Лора пред Франк Харис, който в крайна сметка се бе съгласил да и стане секундант. — Но все пак е вълнуващо. — Сети се за изложбата за Бъфало Бил, която бе предизвикала фурор в Париж, и неочаквано се засмя. Защо не? Да, защо пък не?

Сега, след като бе имал възможност да свикне с мисълта за дуела, дори Франко изглежда бе склонен да приеме предложението й, въпреки всичките гневни възражения, с които го бе посрещнал.

Отначало, разбира се, не бе на себе си от гняв — точно както бе очаквала

— Не се шегувай! Да излезеш на дуел? Ти, една жена? Проклятие, Лора, това вече е прекалено! — Както и можеше да се очаква обаче, накрая бе поомекнал.

И докато Лора витаеше в своето еуфорично, граничещо с ликуване настроение, брат й се опитваше да запази опасенията си за себе си.

Франко бе наясно, че независимо от протестите и упреците му, Лора ще заложи главата си. Дявол я взел — нея и буйната й кръв!

Естествено той не се безпокоеше, че може да бъде ранена или да получи дори една драскотина, ако вземеше участие в този детински дуел, на който тя очевидно придаваше някакво символично значение. Не, както се бе опитал да утеши Ена, която при последната им среща му се стори доста подтисната, Франко бе на мнение, че не Лора е тази, за която трябваше да се безпокои, а клетият й противник… дори без да става дума за възможните последици, в случаи че сестра му се покажеше достатъчно лекомислена и безразсъдна да го убие! С Лора човек никога не можеше да бъде сигурен. Бе съвършено непредвидима, а освен това й липсваше сдържаност и подобаващата и необходима доза самоконтрол.

Намираше, че е положил всички усилия да се разбере със сестра си и да бъде в приятелски отношения с нея. За жалост без успех! Лора бе прекалено твърдоглава, за да може човек разумно да разговаря с нея, а родителите им не можеха да бъдат открити дори с телеграма. Сам той дотолкова бе затънал в затруднения, че се налагаше доста набързо да напусне Париж.