Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 53

— Във всеки случай съм достатъчно щастлива и силна, за да премеря сили с всеки — обяви на всеослушание Лора, откривайки с внезапен, непринуден смях равните си, бели зъби. — Може би Даниел има маса за покер… чух, че й допадали американските игри като фараон и покер! — Всичко това обещаваше забавление, напрежение и чудесен материал за нейните статии!

— Вие, американците, дяволски си падате по спорта! — оплакваше се малко по-късно Лиан. — Има ли спорт, който да не владееш до съвършенство?

— Е… аз съм само начинаеща скиорка, а да играя тенис в дълга, благопристойна рокля не ми доставя никакво удоволствие! Освен това едва от скоро се научих да карам кънки… израснала съм в доста топла местност, знаеш ли.

Селест избухна в жизнерадостен смях.

— Но можеш да боравиш с шпага също толкова добре, колкото всеки мъж, стреляш с пистолет, без да ти мигне окото, не е ли така? Не го казвай на мъжа, върху когото ще падне изборът ти! Тези идиоти изглежда предпочитат безпомощните жени, които ги карат да се чувстват като техни закрилници и покровители… поне така си въобразяват — добави тя, намигвайки на Лора — Значи идваш, нали? Мога да ти обещая, че няма да скучаеш! Може би дори ще се намери някой мъж…

— Или някоя от онези жени! — вметна Лиан.

— Да, разбира се, или някоя жена — изобщо някой, който може истински да те заинтригува. Ако наистина все още не си била влюбена, мисля, че вече е крайно време… поне за някое страстно преживяване, макар и те да са съвсем мимолетни, разбираш ли. Нещо, което може да ти достави наслада в момента, захвърляйки го, когато му се наситиш и намериш нещо друго или друг човек! Това във всеки случай е моята житейска философия! И… наистина е удивително, колко много мъже искат да бъдат водени за носа от една силна жена!

— О, да… освен ако мъжът не е достатъчно глупав да се влюби… а тогава… тогава се спасявай! — вметна Лиан.

Лора слушаше и се учеше от малко циничния разговор на своите приятелки.

„Може би — мислеше по-късно тя напълно сериозно — трябва да си намеря някой любовник, от когото да се уча… но без да му давам да разбере колко неопитна съм всъщност!“ Ах, глупости! Накрая щеше да й се случи… тя знаеше, че ще й се случи.

Преди да се разделят този следобед, трите млади жени подробно обсъдиха една грижливо подготвена изложба, организирана от Жозеф Пьоладан, основателят на ордена на розенкройцерите. Изложбата щеше да бъде открита в известната галерия „Дюран-Рюел“ и със сигурност щеше да се превърне в забележително събитие, въпреки че този отвратителен човек отказваше да изложи дори една работа на някоя жена.

— На всяка цена трябва да дойдеш, Лора! Във възхитителния си синьо-черен костюм, в чието създаване сама взе участие, спомняш ли си? — рече Селест.

Лиан добави:

— А аз имам един кавалер за теб, скъпа… един индийски принц, разбира се, много богат… и твърде плах в присъствието на очарователни, властни европейски жени! Няма да имаш никакви трудности с него, уверявам те. Той не би дръзнал да докосне жена, която не му е дата позволение за това!