Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 4

Все още взирайки се в отражението си в огледалото, тя мигна, за да спре напиращите в очите й сълзи на гняв. Защо трябваше толкова неочаквано да бъде сложена точка на свободния й, щастлив живот? Защо не можеше да остане в къщи или при Миси и Реналдо, вместо да трябва да заминава за Европа, където щяла да бъде възпитавана на всичко онова, което трябва да знае една изискана млада дама? Не, не възпитавана, „изправяна“ бе точната дума. Като някоя крепостна, която щеше да бъде изкарана на пазара за невести, подобно робиня за продан!

Нейният брат-близнак Франко, напротив, се радваше на предстоящото пътуване до Европа и изглежда дори не се сещаше за бедната малка Мариела, която го обичаше и пред която той със своя типично по мъжки неангажиращ маниер се бе обяснил в любов. Когато той се върнеше, Мариела вероятно вече щеше да е омъжена. В случай, разбира се, че веднъж опознал европейските „въртиопашки“, Франко изобщо пожелаеше да се върне. Лора обичаше тази дума. Тя отклони за момент вниманието й от настоящия й проблем. „Въртиопашки“ извикваше в съзнанието на момичето възможно най-упадъчните картини!

Имаше времена, когато Лора не можеше да разбере нито самата себе си, нито своите мимолетни капризи и настроения. Беше почти осемнадесетгодишна — тук, в Мексико, на момичетата на нейната възраст вече се гледаше почти като на стари моми. Наистина, когато бе облечена удобно — както сама обичаше да казва, — в своите опърпани, свободни дрехи, в които приличаше на някое селско момиченце или на циганка, никой не можеше да й даде годините. Въпреки това в някои отношения тя вече бе истинска жена, която се оправяше съвсем добре и извън познатото обкръжение — в един свят, откриващ се на търсещият й, любопитен дух чрез книгите, които Лора жадно поглъщаше, повечето от които бяха взети от огромната библиотека на чичо Реналдо. Същият Тио Реналдо, братовчед на баща й, бе този, който я окуражи да излее върху хартия усещанията и зараждащите се в душата й чувства — да запечата в словесни картини моментите на красота, несигурност и удивление от света и неговите обещания.

В продължение на две години Лора бе посещавала един изискан интернат за млади дами в Сан Франсиско, но бе научила много и от Реналдо, който по професия бе учител, а също и от майка си, за която Лора почти бе сигурна, че на собствен гръб е изпитала всичко, което знаеше. От родителите си бе наследила няколкото чужди езика, житейската мъдрост и обноски, както и ездата, стрелбата с огнестрелно оръжие и умението, ако се наложи, да се защитава с нож и дори с голи ръце. В него тя бе почти толкова изкусна, колкото и Франко, но какво значение имаше това сега!

Лора прогони мрачните си мисли, решена да се наслади на деня и излезе да поязди червеникавокафявия си жребец Амиго — босонога и без седло, както винаги бе предпочитала. Как само щеше да й липсва Амиго! Кой подобно на нея щеше да го оставя с часове да препуска на воля, без юзди и седло?