Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 38

— Кафе, точно от това имам нужда сега. На ставане не съм особено сговорчива!

Лора хвърли към Селест умолителен поглед, но младата жена само сви рамене, преди да тикне към нея един поднос.

— Кафе… пълна кана. А освен това пресни кифлички с масло и мармалад. Това достатъчно ли е за момента?

— Но аз не бих могла да разкажа всичко, дори и само да си го спомня! — проплака Лора. — А освен това не са минали и шест месеца, откакто за последно бях в Париж, а след това се срещнахме… в Монако, ако не се лъжа. Или в Екс! Боже, пътувах толкова бързо и толкова дълго, че съм загубила представа за времето! Във всеки случай последната ни среща не беше чак толкова отдавна, сигурна съм в това.

— Достатъчно отдавна беше, момичето ми! Но поне се върна навреме за сезона. Очаквам да се случат толкова много неща! Да се запознаем с толкова много нови хора. Но най-напред Ернесто. Получи ли се нещо с него? Той изглежда ужасно мил, а освен това много богат и много интересен! Успя ли да се освободиш от онзи дракон, майка му? Получи ли се?

— Ернесто@        О, моля те, Селест. Той беше истинска катастрофа!

— Но — непоколебимо настояваше Селест, — чух, че сте прекарали заедно най-малко седмица — достатъчно дълго време, за да поболееш майка му!

— Да — отвърна Лора и направи гримаса. — Но след това реши да се предаде… след като принцеса Ди-Пасти — тя е стара и много близка приятелка на баща ми, която не може да понася майка ми, — е, допускам, че е споменала за огромното ми наследство! Пфу!

— Тогава значи не е имало никаква катастрофа! Значи маман нямаше нищо против?

— Да — потвърди Лора. — Но аз имах! Не бях очаквала… За американците винаги говорят, че били толкова страстни! Всеки ти го каже. От теб също съм го чувала! И той бе такъв… изглеждаше толкова самоуверен и беше… изглеждаше дяволски решителен. Мислех си, че това ще е една възбуждаща и романтична връзка, само че… Е, и? Какво стана?

— Ами — със съжаление призна Лора, — чувствах се като водач експедиция! Мисля, че той очакваше от мен да…

— Хм! — разбиращо я прекъсна Селест. — Да бъдещ водещата, да му подсказваш какво трябва да прави, как да го прави и кога? Да се държиш… е, с други думи, да заместиш майка му!

— Откъде, за бога, знаеш всичко това? И защо не ме предупреди предварително?

Без да обръща внимание на гневната нотка в гласа на приликата си, Селест дьо Форне сви рамене и повдигна грижливо поддържаните си вежди.

— Но, скъпа, защо трябваше да те предупреждавам? Не е ли по-добре да се учиш от натрупания опит? А освен това не си ме молила за съвет. — Тя се засмя безгрижно. — Значи… повече никакъв Ернесто! Върна го на майка му, нали така? И после?

— Наистина, Селест, от теб би излязъл чудесен адвокат или съдия-следовател! — хапливо рече Лора. Нямаше намерение да разказва повече… още не. Не и преди сама да решеше, че е готова за това. Госпожа дьо Форне, която бе изключително деликатна и с богат жизнен опит, престана да настоява. Тя бе искрено загрижена за младата си приятелка и бе започнала да гледа на нея като на свое протеже.