Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 37

Но сега… да, междувременно се бе превърнала в съвсем друг човек. Пътуванията я бяха научили на много неща и я бяха променили. Имаше желание и потребност да се учи още и още, да преживее всичко онова, което все още не познаваше. Да изследва нови усещания и да се учи да ги владее. О, да! Искаше всичко… всичко, което животът можеше да й предложи. Но от друга страна… Лора се отпусна с въздишка в креслото, взирайки се със смръщено чело в огъня. По дяволите, защо винаги трябваше да има едно „но“?

Двамата с Франко бяха обикаляли Европа цели три наситени със събития години — понякога със, но по-често без родителите си. Понякога се задържаха на някое място по месец или два, но след това задължително отново отпътуваха, вечно с нови възпитатели, учители по езици, по музика и танци. И навсякъде, където пристигнеха, Лора се чувстваше като някоя парникова орхидея. Тя беше посещавала дори лекциите на професор Фройд, който по онова време развиваше във Виена революционното си учение!

Всъщност не само се бе издигнала до интелектуалните висини на тогавашното общество, но на съвсем незряла възраст бе опознала и безпътната, светска страна на живота в Париж!

Познаваше всеки, който представляваше нещо, и си бе изработила увереност и умение в общуването, които я превърнаха в една от най-забележителните личности от висшето общество. Лора имаше дързостта непоколебимо да защитава собствените си възгледи и представи, вместо да се ръководи от господстващите мнения.

А това, както тя добре знаеше, дължеше на факта, че бе достатъчно богата и независима, за да нехае за общоприетия морал! „Поне — утешаваше се сама — се научих да крия чувствата си.“

Както и бе предполагала, приятелката й Селест дьо Форне се появи още съвсем рано сутринта, събуждайки я от изпълнения й със сънища сън.

— Ох! Тази Адел, защо те е пуснала? Казах й…

— Наредила си й да казва на всеки, който дойде, че си изтощена от пътуването и не желаеш да бъдеш безпокоена. Но в края на краищата аз не съм всеки! И, разбира се, знаех, че това ще е единствената възможност да те видя насаме и да науча лично от теб всичко онова, което ти се е случило през последната… наистина ли стана цяла година? Е, най-малкото бе крайно време да се завърнеш от онези пущинаци, където и да си се мотала! Липсваше на всички ни, дори на баронеса Адолф дьо Ротшилд и клуба на амазонките. Така… сега трябва да ми разкажеш всичко! Кълна ти се, че дума няма да излезе от устата ми. Ернесто, онзи малък италиански принц, какво стана с него? Имаше ли някой друг? Имам предвид някой интересен човек! Е?

— Mon Dieu, Селест, остави ми малко време да се събудя като хората, за да мога да отговоря поне на част от многото ти въпроси!

Тя седна в леглото и се прозина, търкайки слепоочия. Безмилостните кафяви очи на приятелката й не се откъсваха от нея нито за миг.