Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 213

След това Трент бе изчезнал — втурна се бързо и безшумно като апах, а главата му бучеше и пулсираше от заслепяващ гняв. Картата беше в джоба му, но сега той нямаше нужда от нея. Бе му достатъчно да й хвърли само бегъл поглед, за да запечата в съзнанието си онова, от което имаше нужда, за да открие Лора. Неговата Лоричка… неговата любима! По стените на пещерата горяха факли, които разпръскваха оранжева, напомняща за адски огньове, светлина. Ако някой го зърнеше в този миг, със сигурност би го взел за видение от подземния свят — висок, чернокос мъж, със също такава черна брада, който тичаше с големи крачки на диво животно, а в очите му се отразяваше мъждукащата светлина на факлите. Черната копринена риза, черната жилетка, панталоните и револвера в кобура — всичко се сливаше с мрака, стелещ се от влажните стени на пещерата… Дяволът, препускащ по следите на поредната си жертва!

След като остави Хелена при майора, Франко се бе върнал в каретата, за да вземе Арчи. Сега той го водеше пред себе си по заплетените коридори, подтиквайки го с острието на ножа си, а графът стенеше жално иззад запушващия устата му парцал. Арчи търпеше адски мъки, но не можеше да спре нито за миг, тъй като Франко се опитваше да догони доста изпреварилия ги Трент.

— Това е едва началото — просъска Франко през зъби. Острото му като бръснач острие вече бе раздрало панталона на Арчи, оставяйки дълбока зигзагообразна следа по кожата му. Графът усещаше стичащата се по крака му кръв, който се събираше в обувката. „О, боже — отчаяно си мислеше той. — О, боже, помогни ми… защото иначе никой не може да ми помогне!“

Стоновете на Лора заглъхваха в парцала, който Реджи бе натъпкал в устата й веднага щом се добраха до останалата още от времената на Инквизицията килия за мъчения.

— Няма да те оставя да викаш, скъпа моя, тук, където всеки шум отеква на мили — усмихнато й бе обяснил той. — Ако някой те чуе, възможно е да не разбере, че двамата с теб просто се забавляваме… та нали сватбеното ни пътешествие вече започна!

Той й предложи да изпробва одъра и колелото за мъчения, за да добиела представа как са се чувствали нещастниците, които попадали в ръцете на Инквизицията.

— А след това, скъпа моя, би могла да напишеш роман, за времената на Инквизицията и съвсем правдоподобно да опишеш усещането от впиващите се в китките и глезените кожени ремъци.

Когато видя ужасения израз на очите й, той се засмя и с кадифено мек глас я увери, че искал само още малко да се позабавлява. След това я блъсна на одъра за мъчения и завърза китките й над главата. Същото стори и с глезените, като гледаше краката й да бъдат болезнено разкрачени. След това завъртя няколко пъти колелото. Болката от разтягането на крайниците й беше непоносима.