Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 210

Цялата прислуга сякаш се бе разтворила във въздуха. Все още с Хелена на ръце, Франко отвори с крак вратата на кабинета, където видя Арчи да стои до стената с вдигнати на тила ръце и, заеквайки, да мълви накъсани от заплахи и ругатни обещания, Франко не можа да не забележи как Хелена потръпна и извърна лице, когато го съзря, него, граф Седжуик, чудовището, което все още беше неин съпруг.

В работния кабинет имаше малко канапе и Франко внимателно я положи върху него, преди със сковани движения и треперещо от необуздан гняв тяло да пристъпи към Арчи, който с ужасен вик падна на колене.

Неочаквано Трент протегна ръка и, без да изпуска от поглед Арчи, задържа Франко за рамото. Младият мъж, който в този момент не беше настроен за спорове, бе готов да излее гнева си дори върху Трент.

— Проклятие, махни се от пътя ми, Трент! Той е мой! Разбра ли? И ако мислиш, че би могъл да ме спреш…

— По дяволите, Франко! Ти имаш сестра, забрави ли? И граф Седжуик, свидетелят на нейното бракосъчетание, ще ни каже къде я е отвел Форестър! А ако откаже, можеш да се заемеш с него и да го нарежеш късче по късче. Но преди това той ще говори, разбра ли, Франко? Дръж кучия син на мушка, докато завържа палците му зад гърба. Помниш ли онова мъчение на апахите, което може да развърже езика на всекиго?

В гласа му имаше смразяваща кръвта заплаха, отразяваща се в изражението на Франко Морган, който неочаквано се усмихна. Това беше по-скоро едва доловимо потръпване на устните, накарало Арчи да се сгърчи от ужас.

— Така и ще направя! Тези апахи знаят как да измъчват — бавно и безмилостно, истинска прелест! Така че да измине цяла вечност, преди да позволят на жертвата да умре. Я да видим…

— Не! — извика Арчи с мъртвешки бледо лице, почти обезумял от страх. Бе попаднал в ръцете на двама диви американци, които говореха за най-ужасните мъчения съвсем спокойно — така, сякаш ставаше дума за нещо съвсем делнично.

Мъжът, когото познаваше като херцог Ройс, пристъпи зад него и завърза палците му толкова стегнато, че Арчи усети как кръвообращението в тях спря. Хленчещ за милост, той трябваше да изслуша спокойните обяснения на Франко за любимите мъчения на апахите.

— Дали най-напред да не му отрежем клепачите?

— Не! О, моля, умолявам ви, не го правете! Пуснете ме да си ходя и ще ви разкажа всичко!

— Ена ми каза какво сте сторили с Лора. — Франко леко извърна глава по посока на Трент и рече със студен, приглушен глас: — Измъчва ли са я по същия начин, както Ена. Трябва само да обърнеш глава, за да видиш какво са й причинили!

Хелена лежеше, покрита с жакета на Франко. Сега тя изненадващо извърна глава към мъжете и извика толкова развълнувано, че те едва успяха да я разберат: