Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 208

Той се опита да прояви твърдост.

— Чуйте ме, Ройс! Смятам, че проявих достатъчно търпение и ви разказах всичко, което знам! Ако не ми вярвате, мога да ви покажа дори брачното свидетелство… по-точно едно копие, което държа тук, в писалището си. Помолиха ме да го прибера на сигурно място, докато се върнат от сватбеното си пътешествие. — Арчи посегна към едно от чекмеджетата на бюрото си, където държеше пистолета си, но внезапно замръзна с протегната ръка.

— На ваше място, Седжуик, не бих посягал към пистолета. Не мисля, че малката ви играчка може да се мери с един 45-милиметров Колт.

За миг Арчи занемя от ужас. Ройс носеше обичайния редингот, но с внезапно, почти светкавично движение бе извадил някакъв револвер… едно смразяващо кръвта оръжие с дълга цев, за каквито граф Седжуик бе чувал само от разказите за Дивия запад.

— До съвсем неотдавна бях професионален стрелец — провлачено обясни Трент Чаланджър, отърсвайки се от херцог Ройс като от змийска кожа, за да разкрие истинското си аз.

Арчи стоеше като ударен от гръм и не можеше да откъсне очи от заплашителния револвер, който гостът му държеше насочен към него със спокойна, но сигурна ръка. Трент продължи с глас, който не вещаеше нищо добро:

— Навик, бих казал. Два револвера и резервни патрони в паласката. Също и нож за по-сериозни случаи. А сега… по-добре не забравяйте да се движите изключително предпазливо. И то само когато ви кажа, comprende!

Дори и да не знаеше нито дума испански, Арчи щеше да разбере смисъла на просъсканите с такъв гняв думи, от които по гърба му полазиха тръпки.

По знак, даден му от Трент с едва доловимо помръдване на дулото, Арчи се изправи внимателно и бавно се отдръпна от писалището. Сърцето му блъскаше лудо и той знаеше, че никога в живота си не бе изпитвал такъв страх!

— За бога, Ройс — заекна той, — трябва да сте полудял, напълно побъркан, ако вярвате, че това ще ви се размине! Не зная защо продължавате да ме заплашвате, след като вече ви обясних…

— Чух какво ми обяснихте. А сега искам да чуя истината. Цялата истина, Седжуик. Ако искате доказателство за това, че умея да си служа с този револвер… — преди Арчи да разбере какво става, той чу оглушителен пукот и почувства как един куршум облиза ухото му, преди да се забие в стената зад него.

Франко, който в това време се намираше в градината, недалече от входната врата, чу гърмежа, а когато се втурна вътре, къщата все още кънтеше. Какво, по дяволите, ставаше там? Дали Трент бе станал нетърпелив? Той вече бързаше към вратата на работния кабинет, когато чу писък — оглушителен, ужасяващ писък, последван от втори, който рязко секна. „Ена!“ — подсказа му инстинктът и Франко се втурна в посоката, от която бе дошъл писъкът, втурна се към покоите на граф и графиня Седжуик.