Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 197

Замислен, граф Седжуик се настани в каретата си. Не знаеше какво да мисли за последната телеграма с всичките тези любовни излияния. Може би госпожица Морган все пак не искаше да изпусне шанса да стане херцогиня Ройс. Тя беше типична богата американка… от онези, арогантните, които той толкова мразеше. Мръщейки чело, той обмисляше дали да пусне телеграмата или не. Все пак, тази вечер очакваше пристигането на стария си приятел Реджи Форестър, а той възнамеряваше да се наслади на компанията на госпожица Морган насаме. Все още смръщен, графът извади телеграмата от джоба си и, прочитайки я още веднъж, се опита да вземе някакво решение. „По дяволите“ — помисли си той. Тя бе споменала Уелския принц, а негово кралско величество трябваше да узнае за познанството им, още повече че до Арчи бяха достигнали слухове, че принцът проявявал очевидна слабост към тази жена.

В този миг на Арчи му хрумна нещо и той с облекчение се облегна назад, а на устните му трепна едва доловима усмивка. Да! Да, защо не? Може би накрая това щеше да се окаже най-доброто решение за всички. Телеграмата или щеше да стигне до Ройс, или не. А ако той я получеше и се окажеше толкова глупав да хване вяра на тези лъжливи обяснения в любов, след като бе узнал за флирта на годеницата си с Реджи Форестър… какво щеше да стане, ако отново ги завареше заедно? Добре, добре! Това без съмнение щеше да е краят! А когато Ройс й обърнеше гръб, тогава Реджи щеше да получи своята американска невеста и нейните милиони. Колкото повече мислеше за това, толкова по-добра намираше идеята си!

40

Сабина, госпожа Уестбридж, не беше на себе си от гняв и разочарование, но трябваше да крие чувствата си от лорд Дънхил и гостите му. Отначало всичко бе тръгнало толкова гладко… точно както Реджи предсказваше. Но след това му бе хрумнало да урежда някакви сделки — при това точно в Гибралтар — и той беше заминал, напомняйки й при следващата й среща с Ройс да подхвърли на херцога определена информация.

Но нещата се бяха объркали и тя не знаеше защо. Цяла вечер бе бъбрила, смяла се и флиртувала с лорд Дънхил, който й прошепна, че с удоволствие би я отвел в стаята си, но се чувствал прекалено уморен и имал нужда от сън. Беше добавил обаче, че се надявал да се възползва от тази възможност на следваща вечер. Сабина бе изпитала облекчение, тъй като се надяваше, че през нощта Ройс ще я посети в стаята й, още повече че му бе намекнала за една много интересна новина, която би могла да обсъди с него на четири очи малко по-късно.

Сега, гневно стиснала юмруци, Сабина кръстосваше стаята си. Дяволите да го вземат този негодник! С почти непоносима отчетливост си спомняше всичко случило се… както и онова, което не се бе случило.

Беше го чакала дълго след полунощ и когато вече заспиваше, почти на зазоряване, той се появи, миришещ на алкохол и цигари. На мъждукащата светлина от газовата лампа тъмното му, брадясало лице й се стори строго и безизразно. В очите му долови жестоко изражение. Святкащи с червени искри, те й заприличаха на очите на голяма котка или някакъв друг хищник