Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 194

На Лора не й остана нищо друго, освен да се оттегли в стаята си и с помощта на Айша да свали всичко, освен влажната си от пот риза. След това, сякаш наистина бе болна, за каквато се представяше, Лора се остави да бъде отведена до леглото.

— Мисля, че е по-добре да не се завивате — обясни Айша, а в гласа й като че ли можеше да бъде доловена искрена загриженост. — Ако не е свикнала със слънцето и горещината, една нежна дама като вас може да се почувства неразположена. Виждала съм много английски дами, на които се е случвало… Ако и да не сте англичанка, а американка — припряно добави, — все пак не сте свикнала на тукашния климат. — След тези думи тя излезе, за да донесе вода и коняк.

Лора лежеше по гръб със затворени очи и се надяваше, когато се върне, Айша да я остави на мира, вземайки я за заспала. Да мисли… трябваше да обмисли толкова много неща! Въпреки вежливостта на Арчи, показната му загриженост и любезно държание, Лора не можеше да се отърси от впечатлението, че Ена се бои от него! А междувременно й бе станало ясно, че няма да й се удаде възможност да поговори с приятелката си на четири очи… Арчи очевидно имаше грижата за това.

Лора отхвърли мисълта да изпрати телеграма на лейди Хонория. Какво би могла да й съобщи, при положение че се опираше единствено на смътни предчувствия? Докато си блъскаше главата над подобни въпроси, на вратата се почука тихо и веднага след това Арчи помоли да влезе за малко.

Лора придърпа чаршафите върху себе си и рече с глух глас:

— Да, но трябва да ме извините, че не съм подходящо облечена.

— Скъпа госпожице Морган, като най-добра приятелка на жена ми няма нужда да бъдете толкова официална — още с влизането си обясни Арчи. — А от своя страна аз също смятам, че не е необходимо да бъда прекалено официален в държанието си към вас.

Погледите, които й хвърляше, и които сякаш проникваха през тънкия ленен чаршаф, придърпан от Лора чак до брадичката, никак не й харесваха.

— На път за канцеларията си реших да се отбия, за да ви попитам не бихте ли желала да ви донеса нещо от града. И тъй като имаме много добър лекар, си помислих, че може би ще пожелаете да бъдете прегледана от него? Или да го помоля за рецепта с някое лекарство против главоболие или подсилващ сироп? Знаете ли, бих искал да поправя грешката си, дето ви помъкнах из града в най-голямата горещина и прахоляк. Кажете, има ли нещо, което би прогонило умората от лицето ви? Ена би ми се разсърдила, ако реши, че ви пренебрегвам.

Лора не харесваше не само начинът, по който я гледаше, но и пълните му със скрити намеци думи, които току-що бе произнесъл с фалшив израз на състрадание. Само да можеше… Неочаквано и хрумна блестяща идея.

— Ах, да! Тъй като бяхте така добър да ме попитате… бих желала да изпратя няколко телеграми. Възможно ли е това? Има ли тук телеграф?