Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 193

По тротоарите на тесните, прашни улички търговците хвалеха стоката си — живи кокошки, топове коприна и китайски сатен, а на всеки ъгъл се предлагаха странни ястия, приготвяни направо на улицата.

Лора бе почти разочарована, когато Арчи обясни, че не можел повече да понася претъпканите улици, и въведе двете жени в малко, обляно в матова светлина магазинче. Рафтовете вътре бяха отрупани с копринени платове и обшити със злато и сребро облекла.

На една лавица Лора откри изкусно изработен костюм за кючек с обшита с дрънчащи златни монети пола.

— О! Колко красиво! — извика тя. — Прилича на костюма, който купих от „Рю дьо Кер“ в Париж… помниш ли, Ена? — След това се сепна и с изкуствен смях се обърна към Арчи: — Знаете ли, когато за последен път бях в Париж, кючекът бе последният вик на модата. Аз дори вземах уроци, но не успях да придумам Ена да последва моя пример.

— Ах, колко жалко — любезно отвърна той. — Боя се, че съпругата ми никога не е била прекалено авантюристично настроена, нали така, скъпа? — След бегъл поглед към бледото лице на Ена, той отново се обърна към Лора и попита сговорчиво: — Не бихте ли искала да го купите? Може би няма да имам нищо против, ако дадете някой урок по кючек на жена ми. Ако това става в дома ни, разбира се, и ако ми позволите да присъствам!

Лора, която вече съжаляваше, че е отворила дума на тази тема, отвърна припряно:

— О, не, боя се, че не бих могла. Самата аз все още съм начинаеща. Освен всичко останало, това беше просто мода, разбирате ли.

— Наистина ли? Колко жалко — със съжаление рече Арчи, но на Лора не й убягна погледът, с който я измери от главата до петите, преди отново да се обърне към Ена и с онзи фалшив израз на загриженост да я запита дали няма нещо, което би желала да си купи.

„Не издържам повече — сърдито мислеше Лора. — Не мога да гледам как Ена почти се присвива, когато той я докосне или сложи ръка на кръста й! С безцветната си коса и светла кожа и похотливия начин, по който ме гледа, този човек ми напомня някакъв слузест охлюв!“ Тя бе започнала да се задъхва и сега сложи ръка на почти мокрото си чело и рече с внезапна нотка на умора в гласа:

— Ох… Боже мой! Боя се, че Ена не е единствената, която страда от жегата! Неочаквано се почувствах доста… доста уморена. Сигурно е глупаво от моя страна, но… — При тези думи стигна дори дотам леко да се олюлее, преди да протегне ръка и да се улови за една от лавиците в магазинчето, за да се задържи. Лора погледна умолително Арчи и прошепна с най-приглушения си глас: — Ще имате ли нещо против, ако ви помоля да се прибираме? Наистина не вярвам, че ще съм в състояние да направя дори само една крачка!

Разиграната от нея сцена сложи край на следобедното пазаруване, но веднъж върнали се в къщата, Арчи настоя Лора веднага да се прибере в стаята си. Той извика Айша и й нареди да донесе влажни кърпи за челото на госпожицата и нещо освежаващо за пиене.

— Чашка коняк ще ви се отрази добре — обясни той, дарявайки я с един от онези свои погледи, които все по-малко се нравеха на Лора. — Накарайте Айша да ви помогне със свалянето на корсета, който вие, жените, толкова настоявате да носите, и ще се почувствате по-добре.