Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 190

При цялото внимание, което посвещаваше на съпругата си, Арчи не забравяше и своята гостенка. Стоейки неотлъчно до Хелена, той не пропускаше да представи на Лора най-привлекателните млади мъже сред гостите.

Въпреки всичко Лора не успяваше да се освободи от смътното усещане, че нещо не е наред. Арчи й беше прошепнал, че заради горещината и влагата Хелена цял следобед страдала от главоболие, но настояла на всяка цена да присъства на приема. И все пак Лора съвсем определено чувстваше, че нещо не е наред. Никога не бе виждала Ена толкова нервна и разсеяна! Иззад булото на дългите си мигли Лора се опитваше да наблюдава скришом графа.

Той бе среден на ръст, с продълговато лице, дълъг нос и хлътнала брадичка, която криеше в рядка, безцветно-руса брада и също такава коса, пригладена назад с благовонно масло. Беше очевидно, че всички в клуба се радват на присъствието му, но въпреки вниманието, което й оказваше, Лора не успяваше да го хареса. Навярно това се дължеше на тънките му устни и начина, по който я оглеждаше, когато мислеше, че не го забелязва. Сега, когато се бе запознала с него, Лора не можеше да разбере как Ена изобщо е могла да се омъжи за подобен човек, който не я обичаше и с когото очевидно беше нещастна, освен ако не е била държана на хляб и вода и бита от жестокия си баща. Но въпреки това не разбираше защо Ена беше останала с Арчи, при положение, че Франко й предлагаше всичко, за което тя копнееше.

В този момент към нея приближи майор Ийгън и Лора, завързвайки оживен разговор с него, реши да престане да се рови в чуждия живот и вместо това да направи опит да се наслади на вечерта.

По-късно, на връщане от клуба, Ена изглеждаше все така напрегната и Лора тъкмо щеше да попита дали не би могла да дойде малко в стаята й, за да си поговорят, когато Арчи я изпревари:

— Мила госпожице Морган, докато през изминалите месеци вие сте имала възможност толкова често да бъдете със съпругата ми, от сватбата ни насам аз почти не съм я виждал! Затова, надявам се, няма да ми се сърдите, че искам да наваксам пропуснатото! Време е ние двамата, Ена и аз, отново да свикнем един с друг. — След един бегъл поглед към бледото лице на съпругата си той добави: — Не е ли така, скъпа? Госпожица Морган навярно ще прояви разбиране, още повече, че това е първата ни нощ след толкова дълга раздяла!

Обвил ръка около кръста на Ена, той понечи да се отправи по дългия коридор, който водеше към стаята им, когато изглежда неочаквано му хрумна нещо и се извърна към Лора.