Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 189

— О, боже, Арчи! — с умоляващ глас извика Ена, но не посмя нито да вдигне глава, нито да помръдне от мястото си, докато той не й позволи. — Прекалено е стегнат… впива се… и ми причинява такава болка, че едва издържам. Моля те, Арчи, моля те, не го прави… ще сторя всичко, което поискаш, обещавам, никога повече няма да извърша нещо лошо! Моля те, освободи ме от това нещо, моля те! — Сега тя плачеше с глас, хлипайки така силно, че цялото й тяло се тресеше.

— Сега можеше да станеш, сладка моя, невярна съпруго, и да се поразходиш из стаята, за да видя как ти стои. Непременно се огледай в огледалото, преди Фатима да те облече… какво ще кажеш, не е ли красиво? Златото върху млечнобялата ти кожа! Скъпа, мисля, че само щом свикнеш с него, усещането от пояса под всичките тези фусти и поли от сатен ще ти се стори дори приятно! Навярно начинът, по който е поставено катинарчето, ти доставя дори известно удоволствие, не съм ли прав? Виж само как се притиска към онази част от тялото, която може да ти донесе най-чудесни усещания. Виждаш, че мога да бъда изключително внимателен и загрижен за теб!

Все още ридаейки, Ена се изправи и изпълни всичко, което й бе наредил. Тя направи няколко крачки из стаята с болезнено впиващия се в меката й плът девствен пояс, за най-голямо задоволство на Арчи и Фатима, която я наблюдаваше с безмълвна усмивка, без да откъсва поглед от златната плетка. След това, вече почти безчувствена, Хелена застана пред огледалото, докато Фатима й сложи непоносимо стегнатия по нареждане на Арчи корсет и й облече избраната от него рокля. Ена не знаеше как ще издържи, как би могла да гледа хората в очите… да сяда, става, танцува с това нещо между краката си, което се врязваше в кожата й, причинявайки й почти нетърпими болки.

— А сега — благосклонно рече Арчи, обвивайки ръка около кръста на съпругата си, — нека видим дали приятелката ти е готова.

Лора веднага почувства промяната в Ена, макар да не можеше да определи точно в какво се състои тя. Погледът на приятелката й изглеждаше почти трескав, излъчваше странна нервност. Ена говореше прекалено бързо, а очите й изглеждаха големи и блестящи на фона на бледото лице с две яркочервени петна по страните. Но тъй като Айша не се отделяше от тях и непрекъснато местеше поглед от едната към другата, а освен това пред вратата ги очакваше Арчи, не й остана време за въпроси. Загръщайки се в дантеления шал и вземайки ветрилото и малката чантичка от сребриста плетка, Лора се питаше дали Арчи и Хелена не са се карали. Очите на Ена изглеждаха подозрително зачервени! Може би след приема щяха да намерят време за кратък разговор на четири очи.

39

С напредването на вечерта Лора вече бе сигурна, че с Ена става нещо. През цялото пътуване във файтона, който трябваше да ги откара до „Пал Мал Клъб“ тя нервно се беше въртяла на седалката, приглаждала плисетата на полата си и така бе мачкала и дърпала дантелената си кърпичка, че накрая я скъса. Но странното държание на Ена не престана и с пристигането им в клуба! Тя почти не се спираше на едно място — постоянно скачаше от стола си и се втурваше да поздравява някакви приятели, при това с дрезгав и неестествен глас. Лора изгаряше от нетърпение да поговори с нея на четири очи, но така и не им се бе удала възможност, тъй като Арчи бе неотлъчно до съпругата си, осведомявайки се постоянно дали се чувства добре в претъпканото с хора помещение или дали не й е прекалено горещо. А освен това бе добавил, че тя трябвало да свикне с компанията му, тъй като след толкова дълга раздяла нямал намерение да се отдели от нея дори за миг!