Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 182

С внезапен, почти истеричен смях тя събу обувките си и ги изхвърли далече зад борда, преди отново да се обърне към Франко и да го попита:

— Сега доволен ли си?

— Не съвсем, скъпа. Това също трябва да отиде отвъд борда, преди да заприличаш на селянка! — При тези думи той наистина разкъса роклята й и небрежно я хвърли във водата, така че Ена остана пред него само по риза, все още с корсета си, фустите от тафта и черните копринени чорапи. — Е, сега… сега вече можем да слезем долу — рече той, измервайки я с поглед от главата до петите. — А след като те заведа в кабината си, ще залостя вратата и ще те държа затворена толкова дълго, колкото искам… като някоя прекрасна знатна заложница, попаднала в лапите на недодялан, груб пират!

И той я задържа почти през цялата нощ и я люби, докато на зазоряване не я отнесе в кабината й, където — сънена и доволна — я сложи в леглото. Погледна я и рече с безизразен глас:

— А сега, госпожо, е време за отрезвяване! — След тези думи се обърна и излезе.

38

„Нищо чудно — мислеше Лора, — че наричат Гибралтар «Скалата»“. Огромен скален масив се издигаше направо от морето. Майор Ийгън й бе разказал, че Гибралтар бил не само изключително важно пристанище, но и контролирал достъпа между Атлантическия океан и Средиземно море. Британците получили тази прочута с непревземаемостта си твърдина с мирния договор от Утрехт.

— В посока север-юг Гибралтар е дълъг само около три мили и миля и три четвърти широк, не е за вярване, нали? — бе казал той. — Въпреки това, независимо от близостта си с Испания, притежава решаващо стратегическо разположение. Прилича на крепост, не съм ли прав? А във вътрешността на тези огромни скали има безбройни пещери и коридори с обща дължина тридесет и пет мили, ако трябва да бъдем точни. Някои от тези коридори извеждат направо към морето. Навярно ще ви бъде интересно някой път да видите пещерата Сен Мишел. Тя има интересна история и запазена килия за мъчения още от времената на Инквизицията!

След формалностите около посрещането на Уелския принц, Лора не само вече страдаше от главоболие от оглушителните салюти на оръдията, но и се чувстваше напълно изтощена от горещината и влагата. Изпита истинско облекчение, когато попадна в хладните стаи на някаква къща! Вилата, наета от граф Седжуик, когато бе избран за вицегубернатор на Гибралтар, се намираше сред разкошна тропическа градина и имаше дебели стени и вентилатори във всички стаи. За щастие, стаята на Лора гледаше към градината и когато прозорецът бе отворен, вътре долиташе дори лек бриз и опияняващ мирис на цветя.

Сега в стаята влезе една от прислужниците, която трябваше да разопакова нещата й и да ги подреди в гардероба. И двете момичета, които Лора бе зърнала досега, приличаха на мароканки или андалуски и бяха наистина хубави. Мъжете от прислугата също така бяха мароканци или араби — всички без изключение млади и симпатични.

Момичето на име Айша й помогна при събличането, а след това Лора с облекчение се излегна на леглото, затвори очи и направи опит да отпусне схванатите си крайници.