Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 179

— Не мога. Ах, Франко, сам виждаш, че е късно. Трябва да ме е видял с Реджи и навярно е решил, че… Аз дори исках да ни види заедно и да си помисли най-лошото… и точно така е станало! Нищо не се е случило, Франко, не съм… Но какво значение има това сега… Познавам Трент достатъчно добре, за да зная, че никога няма да ми прости… или да ми повярва, дори при положение, че говоря истината!

След миг Лора видя малката лодка да се отделя от яхтата, отнасяйки на борда си лорд Дънхил, Сабина, Реджи и Трент, който я изоставяше. И макар че никога не би го признала, това й причини почти непоносима болка.

— Във всеки случай — продължи Лора с по-твърд, студен глас, — вече е твърде късно да се съжалява, нали? За всички нас… струва ми се. Сега трябва да сляза в кабината си и да проверя дали не съм пропуснала да опаковам нещо. Освен това исках да се видя и с Ена. Тя е ужасно нещастна.

— Аз също съм нещастен — тихо обясни Франко. — Не зная дали си помисляла за това, Лора, но мъжете също имат чувства… И ако Ена е нещастна, вината е нейна! Още веднъж я помолих да дойде с мен, но тя избра съпруга си с проклетата му титла и живота, с който е свикнала! Както вече ти казах — продължи той със същия горчив тон, — изглежда съдбите ни доста си приличат. Но трябва да знаеш, че няма да стоя и да гледам как тя и мъжът й посещават приеми или посрещат гости. Само щом те оставя във вилата им в Гибралтар, възнамерявам да се отправя към Алжесирас. След това, на път за Кадис ще се срещна с Трент, в Мадрид, в дома на един господин, разполагащ с информация, която би могла да представлява интерес за господин Бишъп. — Франко се сбогува с церемониален поклон. — Кажи ми, ако имаш нужда от мен, сестричке. Но ако искаш моя съвет, помоли принца да ти позволи да слезеш на брега. Освен ако, подобно на Ена, не обичаш да страдаш! — След тези думи Франко се отдалечи с широка крачка.

И тази вечер както обикновено, въпреки отсъствието на четиримата гости, слезли в Кадис, пасажерите на „Британия“ се събраха, за да вечерят заедно. На следващия ден щяха да достигнат Гибралтар, където в Пал Мал Клъб щеше да се състои голямо празненство в чест на Уелския принц.

Албърт Едуард, принцът на Уелс, седеше начело на трапезата, сервирана в пищния салон на кралската яхта. Както обикновено от дясната му страна седеше госпожа Лентри, а мястото от ляво бе отредено на графиня Седжуик. Франко Морган бе заел все още свободното място до Хелена. Лораси играеше с ветрилото и се опитваше с изкуствен глас да поддържа вежлив разговор със седящия срещу нея майор Ийгън, приятел на принца.