Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 175

Внезапно й хрумна нещо, тя спря като вкаменена и конвулсивно стисна полирания до блясък парапет. Какво ставаше с нея! Тя не беше някоя благовъзпитана английска госпожичка. Напротив, беше дъщеря на родители, които едва ли можеха да бъдат наречени обикновени! Защо изобщо трябваше да се интересува от това какво ще кажат хората? Трент заслужаваше тя да разтрогне годежа или да направи нещо толкова шокиращо, че да го принуди той да стори това. Сега той пушеше цигарата си и играеше карти с принца и неговите приятели, а Лора стоеше на палубата, сама с развяващия косата й вятър и обсипаното със звезди нощно небе над нея, докато лунният сърп бавно потъваше в морето.

Внезапно й се стори, че самата тя потъва. Чувстваше се по-нещастна и самотна от когато и да било, тъй като сега в душата й имаше чувства, които искаха да бъдат споделени. Внезапно с ужас усети как някой пристъпи зад нея и я улови през кръста. За миг пулсът й се ускори и тя за малко да възкликне: „Трент?“ Но, разбира се, не беше той. Херцогът бе прекалено зает с други занимания и други хора. Беше Реджи, промъкнал се тихо зад нея, за да я изненада.

— Реджи! Какво, за бога, правите тук горе? Мислех, че играете карти с останалите?

— Залозите станаха прекалено големи за скромните ми възможности, а освен това имах чувството, че по някаква щастлива случайност бих могъл да ви срещна, тъй като в играта нямах голям късмет!

В гласа му се промъкна нотка на загриженост.

— Вие сте без наметка. Искате ли да ви я донеса? — За негово учудване тя извърна лице към морето. Не отговори, но и не понечи да махне ръката му от кръста си. Реджи се осмели да допре устни до ухото й и да прошепне: — Бихте ли ми позволила да ви стопля, прекрасна Лора?

Почти не повярва на щастието си, когато тя се притисна към него и отвърна с тих, ленив глас:

— О, да, мисля, че би било приятно… да, наистина, вече започвам да се стоплям.

— Лора… о, боже, Лора! — промълви той, решен да се възползва от случая. — Само ако знаехте как копнея да ви целуна… да почувствам нежните ви устни, които толкова пъти съм сънувал! — Той сключи ръце още по-плътно около нея и я притегли към себе си.

— Защо питате, Реджи? Защо… защо просто не го направите? А след това ще ми кажете дали наистина ви е доставило удоволствие. — В този миг тя се извърна, вдигна глава и го погледна право в лицето. Звездната светлина се отразяваше в очите й, които бяха тъмносини като морето.

„За бога, значи все пак това наистина е моята щастлива нощ“ — ликувайки, мислеше той.

— Обичам те, Лора! Ти си толкова красива, толкова красива… — разпалено шепнеше той, а след това се наведе и притисна устни към нейните, вкусвайки от сладостта им, преди те да се отворят под натиска на настойчивия му език.

Докато я целуваше, Реджи я притисна към един парапет, така че тя можеше да почувства растящата му възбуда. Като мъж, който отлично познаваше жените и знаеше как да ги поласкае и спечели, той продължи да я целува — отначало настойчиво, а след това нежно и игриво. Когато от устните й се отрониха несвързани думи на протест, които бяха всичко друго, освен убедителни, той започна да я гали… Първо прокара пръсти по нежния овал на гърдите й — много бавно и внимателно, докато не откри внезапно набъбналите им връхчета. Известно време пръстите му си поиграха с тях, преди да продължат надолу. Сега, с притиснати към лицето й устни, той шепнеше страстно: