Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 173

В онази нощ, след като затвори вратата, зад която останаха Трент и Сабина, на връщане към своята собствена стая Лора буквално се бе сблъскала със сръбския крал Милан. И…

Спомни си думите на една своя приятелка, която преди време й бе казала, че макар и бурен и невъздържан, кралят бил доста добър любовник. А освен това и щедър.

Беше му се извинила на френски с неуверен и треперещ глас, а той я улови за раменете и заговори на същия език:

— Днес е щастливата ми нощ! Отначало спечелих на покер, а ето, че сега срещам теб! Все ми е едно от кое легло си се измъкнала току-що, сладка моя, сега искам да те имам в своето! Обещавам ти, че няма да бъдеш разочарована? Ела, не бъде свенлива!

Беше я взел за някоя уличница, а тя отлично се справи с ролята си, тъй като прекалено добре знаеше как да възбуди един мъж. Гривната бе възнаграждението й за онази нощ. Освен това Лора научи, че за да легне с някого, не са необходими чувства. Достатъчно е само да имитира такива… Не беше ли направила точно така? Тя прехапа устни и си помисли гневно: „Надявам се да ме попита от къде имам тази гривна, защото тогава ще му разкажа… с най-големи подробности ще му опиша случилото се!“ Вкопчи се в махагоновия парапет и затвори очи. За краткото време, през което остана така, тя се запита защо отмъщението не й се беше усладило. Искаше да отвърне на Трент със същото, което той й бе причинил. Позволеното на мъжа трябваше да е позволено и на жената! Защо тогава чувства й бяха толкова объркани? Може би защото нямаха нищо общо с онова, което се бе случило току-що? По дяволите с нейната глупава импулсивност!

Нощното небе беше като черно кадифено покривало с изрисувани върху него сребристи звезди и жълт лунен сърп, който висеше високо над хоризонта като призрачен викингски кораб. В момента самата Лора се намираше на кораб — по-скоро яхта, както мислено се поправи. Беше гостенка на негово кралско височество, Уелския принц, на кралската яхта „Британия“.

— Госпожа Лентри ме убеди да предприема едно малко пътешествие по море, за да й докажа какво може това малко корабче! — бе споделил той по време на бата на кралския яхтклуб, „най-аристократичния“ клуб на света, както го наричаха. — Госпожа Лентри все още не познава Скалата… имам предвид Гибралтар, а както знаете, там е съпругът на графиня Седжуик, който изгаря от нетърпение да я види… е, ще стигнем поне до там, преди да се наложи да се връщаме!

По това време цялото внимание на принца бе погълнато от госпожа Лили Лентри, актрисата, така че Лора счете поканата му за напълно безопасна.

Ена също бе дала съгласието си за това пътуване. Те двамата с Франко изглежда отново бяха скарани, но Ена не споменаваше нищо за това, а Франко само обикаляше навъсен като буреносен облак. Лора подозираше, че това охлаждане в отношенията им е свързано с връщането на Ена при нейния съпруг. Боже, колко несправедливи и неразумни бяха мъжете!

Неочаквано Лора си спомни какво й бе казала лейди Хонория в съдбоносния ден, когато говориха за сватбата: