Читать «Огненият легион» онлайн - страница 27

Хвърлих поглед към набиващия крак сержант.

Не, от този няма да получа отговори на въпросите си — поне не без изтезания. Може би в този изследователски център хората ще са по-дружелюбни? Тоест, първо ще ни разкажат за какво става въпрос и едва тогава ще започнат да ни режат…

Изследователският център представляваше сграда, висока колкото казармите и различаваща се от тях само по пълната липса на прозорци. Входът се охраняваше от двама Майстори с кръстосани жезли, което говореше за важността и сериозността на обекта — до този момент не бях видял нито една охранявана врата във форта.

— Майстор Ревел очаква тези двамата — каза сержантът на охраната.

Майстор Ревел?! А пък аз си мислех, че е в Академията. Точно с него определено бих предпочел да не общувам — началникът на службата за сигурност на Академията беше много опасен тип, поне според слуховете. В негово присъствие по гърба често ме полазваха цяло стадо мравки, макар че до момента Великият Майстор винаги беше общувал дружески с мен.

— Приличат на описанието — потвърди един от охранителите. — Ще ви заведа до Майстор Ревел, последвайте ме.

Сержантът остана отвън, а ние с Наив последвахме охранителя в недрата на изследователския център. Признавам — новината, че началникът на службата за сигурност е тук, дори ме успокои — репутацията си е репутация, но все пак има поне едно познато лице.

— Надявам се, че няма да ни режат още днес — прошепна ми Наив, докато вървяхме по тъмния коридор. — Освен това не искам да пропусна вечерята, много ми е любопитно с какво ще ни хранят тук.

— Оптимист — изсумтях аз. — Значи утре вече могат да те режат?

— Не, разбира се — навъси се Наив. — Но до утре има още време, а днес е сега…

Желязна логика, не можеш да възразиш.

Едва осветените коридори навеждаха на мисълта за икономии, а мълчаливият охранител предизвикваше смътни подозрения за не особено приятната участ на опитните образци. А липсата на прозорци и внимателно охраняваните врати говореха за сериозната опасност да останем тук против желанието си.

Дългият коридор завърши в огромна зала, затрупана от всевъзможни техномагически артефакти и неразбираеми стъклени конструкции. Сред цялото това очарователно многообразие на странни форми сновяха хора в бели престилки и постоянно извършваха някакви измервания, записваха нещо в бележниците си и се занимаваха с очевидно важни неща. Един от хората в бели престилки беше добре познатият ми плешив Майстор. И — което беше по-изненадващо — той не беше единственият, когото познавах.

— Здравейте, момчета!

Двамата с Наив замръзнахме, гледайки учудено стария ни познат — третокурсника Ник.