Читать «Огненият легион» онлайн - страница 18

Наив се намръщи.

— А аз се надявах…

— Хайде, хайде, не кръшкай от училище — сръга го с лакът Чез. — Надявал се бил.

Наив никога не беше използвал пръстена на нисшите вампири за създаване на заклинание. Чудех се доколко ли са напреднали онези, които изучават артефактите? Самият аз след завръщането си от земята на вампирите бързичко се отървах от пръстена, като искрено се надявах, че той не е успял сериозно да увреди здравето ми. За съжаление, многото задачи не ми позволиха да отида до нормален друид-лечител, за да провери физическото ми състояние, но като цяло се чувствах доста сносно. Ако, разбира се, не вземам под внимание загубата на способностите.

— Нямате избор — припомни Шинс. — Така че вие със Зак отивате в лабораторията, а Алиса и Чез най-вероятно ще допълнят някои непълни петорки.

Велхеор смешно заподскача от крак на крак.

— А аз?! А аз?!

— Ти прави каквото искаш — сви рамене Шинс. — Не си поданик на Империята и не могат просто да те назначат — ще си избереш нещо от каквото ти предложат. Мисля, че знанията и уменията на Висш вампир могат да бъдат полезни в най-различни области.

Относно знанията не можех да кажа нищо, но с уменията определено можеше да възникне проблем, нали загуби способности към Изкуството.

Алиса успокоително потупа Наив по рамото и му намигна заговорнически.

— А ти помоли Велхеор да ухапе Чез. Нека рижия да отиде да се поти вместо теб.

— Ей! — веднага настръхна Чез. — Що за шегички?

— Какви шегички? — изобщо не се смути вампирката. — Напълно сериозна съм.

— Няма проблем — веднага се ухили Велхеор. — Един ухапан повече, един по-малко… Ще станеш мой роднина — той се замисли. — Хмм… и роднина на Алиса… и на Даркин…

Ние изненадано погледнахме вампира.

— Даркин пък защо?

— Ами навремето и него също го ухапах.

— Какво?!

Не знам кой от нас издаде това възклицание, най-вероятно всички заедно.

— Знаеш ли колко е мечтал Даркин да постъпи в Академията? — извика Алиса. — Ти си съсипал живота му и си унищожил мечтите му, а сега говориш толкова спокойно за това?

Отдавна бях забелязал, че нашият декан демонстративно игнорира всичко, което не се отнася до Занаята и учебния процес. Ето и сега, веднага щом темата на разговора се измести в друга посока, Шинс мигновено загуби интерес към него и започна бавно да се оглежда наоколо.

— Помисли — сви рамене Велхеор. — Даркин напразно се нервира. Е, не е станал Майстор, но какво от това? Вие сами знаете много добре, че проблемите от обучението в Академията са сто пъти повече, отколкото ползите.

Не бих разделял така понятията полза и проблем. Мисля, че те са неразделими, в крайна сметка ползата не се появява ей така от нищото, а в резултат на решаване на проблем — елементарно.

— А ти сигурен ли си, че си ухапал точно Даркин? — попитах предпазливо.