Читать «Огненият легион» онлайн - страница 16

Чез погледна подозрително към ухиления до уши Наив.

— А ти какво се радваш?

— Ами щом няма да вземат Невил в армията, сигурно и мен ще оставят — сви рамене Викерс младши. — Аз също загубих способности.

Между другото, такова бързо превръщане по никакъв начин не беше случайно.

Наив сам беше решил да започне да използва човешка кръв веднага след ухапването от приятелката си. Не знам откъде си я намираше, но се чудех на друго — ами ако те с това момиче по една или друга причина се разделят? Не, в никакъв случай не им го пожелавах, но ако все пак се случи? Любовта я няма, а да си вампир — това е завинаги. Проблем с тези влюбени…

— Отлично! — плесна с ръце Чез, като едва не изпусна чашата. — Дай да оставим тук и Зак, накрая ние двамата с Алиса ще отговаряме за всичко.

— Тримата — веднага напомни за себе си Велхеор. — Да, ние там такова…

На входната врата учтиво се почука и на прага се появи самият Шинесимус Стидвел.

— Здравейте всички — поздрави нашият декан и се огледа с любопитство. — Така, ето каква е, значи, тази ваша… Прокълната къща.

Според мен изглеждаше леко по-отслабнал от последната ни среща в Академията. Във всеки случай, поне не изглеждаше така, сякаш опасно опънатата по корема му червена ливрея всеки момент ще се пръсне.

— Здравейте — в хор поздравихме ние.

— Здрасти — отдели се Велхеор.

Впрочем, трихилядолетният вампир явно можеше да си позволи фамилиарно обръщение към всеки, дори и най-стария човек. Какво са жалките няколко века в сравнение с неговата възраст? За него всички ние сме като малки деца, направо пеленачета.

— Велхеор — направи къс поклон Шинс. — Признавам, че винаги е интересно да се общува с вас… по някои професионални теми.

— Винаги съм готов — откликна вампирът. — Виното е от вас.

— Съгласен — усмихна се в брадата си Майсторът. — И може би най-накрая ще ми кажете какво наистина се е случило в онази пещера.

Ако се съди по тона на Шинс, ставаше дума за някаква особена пещера, но той не навлезе в подробности, а ние нямахме време да разпитваме.

— Е, момчета, готови ли сте за новото назначение? — внимателно ни огледа деканът.