Читать «Ритуал в смъртта» онлайн - страница 7

Застана под душа и нареди водата да се загрее до трийсет и пет градуса. Когато силната струя я обля, тя отново се замисли. Съжаляваше, че в момента няма никакъв спешен случай, който би заангажирал съзнанието й и би й донесъл физическо изтощение. По дяволите, та това бе истински абсурд! Внезапно осъзна, че е самотна. Копнееше за прегръдките на Рурк, а той беше заминал само преди три дни.

Опита се да си внуши, че всеки един от тях си имаше свой собствен живот, който продължаваха да водят дори и след брака си. Професиите им изискваха много време и дълги отсъствия от дома. Но колкото и да бе изненадващо, бракът им беше щастлив, защото и двамата бяха независими.

Господи, Рурк й липсваше толкова много! Отвратена от себе си, тя пъхна глава под водната струя и се опита да прогони предателската мисъл.

Дори не потрепна, когато нечии ръце обгърнаха кръста й, сетне се плъзнаха нагоре към гърдите й. Ала сърцето й подскочи. Познаваше докосването на дългите, елегантни пръсти, на широките длани. Отметна глава и почувства как нежни устни се притискат към рамото й.

— М-м-м, Съмърсет. Толкова си страстен.

Мъжът леко я захапа и тя се изкиска. Пръстите му докоснаха зърната й и от гърлото й се изтръгна стенание.

— Изобщо не си въобразявай, че ще го уволня — заяви Рурк и плъзна ръка надолу по корема й.

— Длъжна бях да опитам. Върнал си се… — Опитните му пръсти проникнаха в нея, тя се загърчи от удоволствие и изстена, довършвайки изречението си: — … рано. Господи!

— По реакцията ти разбирам, че съм се прибрал точно навреме. — Рурк я обърна към себе си и докато младата жена още потръпваше и се опитваше да избърше с ръце водата от очите си, той жадно впи устни в нейните.

По време на обратния полет, който му се беше сторил безкраен, мислите му бяха заети с любимата му. Представяше си как ще я милва и ще я чува как рязко си поема въздух. И ето че сега тя беше гола в прегръдките му и изгаряше от страст.

Подпря я в ъгъла, сграбчи бедрата й и бавно ги повдигна.

— Липсвах ли ти?

Сърцето й биеше лудо. След миг той щеше да я обладае, да я унищожи. И въпреки това му прошепна:

— Не особено.

— В такъв случай… — Рурк нежно я целуна по брадичката, — ще те оставя да се изкъпеш на спокойствие.

В миг тя обгърна кръста му с бедрата си и сграбчи мократа му коса.

— Само опитай, приятелче, и ще те убия.

— Принуден съм да се подчиня, за да остана жив. — Той проникна в нея съвсем бавно, вперил поглед в очите й, които помътняха. Отново я целуна и усети как дъхът й свисти под устните му.

Любиха се по-нежно, отколкото очакваха. Когато изживяха момента на върховна наслада, Ив блажено въздъхна и прошепна:

— Добре дошъл у дома.

Огледа го и си помисли, че вечно ще се възхищава от забележителните му сини очи, от лицето му, едновременно порочно и невинно, от устните му, напомнящи устни на обречен поет. Мократа му гарвановочерна коса достигаше до широките му, мускулести рамене.