Читать «Ритуал в смъртта» онлайн
Нора Робъртс
Annotation
Дори във века на свръхмодерните технологии древните вярвания остават неизкореними…
Лейтенант Ив Далас разследва убийство на свой колега полицай. С всяка крачка навлиза във все по-опасни води. Налага се да избира между професионалната етика и личните си чувства. Ала когато някой подхвърля труп пред дома й, Ив Далас приема, че предизвикателството е отправено лично към нея. Тук тя е въвлечена в един случай, който я изправя лице в лице с най-примамливото превъплъщение на злото.
След огромния успех на „Гола в смъртта“, „Прослава в смъртта“, „Безсмъртие в смъртта“ и „Екстаз в смъртта“ Нора Робъртс предлага на многобройните си читатели новата книга за Ив Далас „Ритуал в смъртта“ — петата от поредицата, оглавила американските класации в любовно-криминалния жанр.
Нора Робъртс
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
Двайсета глава
info
notes
1
Нора Робъртс
Ритуал в смъртта
„Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала.“
„Не възхваляваме Сатаната, защото ще бъде проява на нетактичност, но поне би трябвало да отдадем дължимото на неговия талант.“
Първа глава
Смъртта беше навсякъде. Ежедневно се сблъскваше с нея, сънуваше я всяка нощ. Смъртта беше нейна спътница. Познаваше звуците и миризмата й, същността й. Дори не потръпваше, когато гледаше право в мъдрите й и страшни очи. Знаеше, че смъртта е коварен враг. Ако само за миг се разсееше или проявеше невнимание, жената с косата можеше да нанесе удар. Можеше да победи.
Въпреки че вече десет години работеше в полицията, смъртта все още я плашеше, не искаше и не можеше да я приеме. Гледаше я с омраза като боец, изправен пред най-страшния си враг.
И ето че отново се сблъскваше със смъртта. Но този път покосен бе близък човек, неин колега.
Франк Воджински се славеше като добър полицай. Беше необикновено трудолюбив, макар и малко муден, отнасяше се любезно с всичките си колеги. Никога не се оплакваше от отвратителната храна, която сервираха в стола на централния полицейски участък, нито от досадната писмена работа, свързана с длъжността му. Или пък от факта, че на шейсет и две години все още беше сержант.
Беше доста пълен, а оредяващата му коса бе доста прошарена, което беше доста необичайно за 2058 година, когато повечето хора се възползваха от специалната хирургия за коригиране на физическите недостатъци. Сега, положен в прозрачния ковчег, с букет бели лилии върху гърдите, той приличаше на потънал в дълбок сън монах от друга епоха.
„Той действително е бил роден в друга епоха — помисли си Ив. — Появил се е на бял свят в края на едно хилядолетие и е живял в следващото.“ Беше участвал в Градските войни, но за разлика от други ченгета не обичаше да разказва за това време. Предпочиташе да говори за децата и за внуците си и често показваше на колегите си семейни снимки или холограми.
