Читать «Ритуал в смъртта» онлайн - страница 187

— Дори не ме е докоснал. Ти се появи точно навреме и ме спаси.

— Доколкото видях, успяваше да се справиш и без мен. — Вдигна ръката й, втренчи се в кръвта, която се стичаше от китката й. Целуна нараненото място и промълви: — Ще го убия само заради това…

— Престани! Сама съм си избрала опасна професия.

Той си каза: „Никога няма да се примиря с мисълта, че любимата ми жена ежедневно е изложена на смъртна опасност.“ После свали сакото си, което беше подгизнало от кръв, и наметна с него Ив.

— Гола си…

— Да, забелязах. Не знам какво са направили с дрехите ми, но трябва да облека нещо преди да са пристигнали полицаите. — Изправи се и установи, че не може да се държи на краката си. Тръсна глава, опитвайки да проясни съзнанието си и добави: — Бяха ме упоили.

Рурк й помогна да седне до стената, далеч от локвите кръв, сетне извика:

— Не мърдай от тук. Трябва да потуша пожара. — Грабна някаква роба и заудря по огнените езици, пълзящи по пода.

Ив дълбоко си пое въздух, сетне видя нещо, което я накара да скочи и да изкрещи:

— Не! Джейми, недей!

Ала беше прекалено късно. Момчето бавно се изправи, без да изпуска ножа, от който капеше кръвта на Олбан. Беше пребледняло като платно, очите му бяха разширени от ужас. Подаде на Ив оръжието и прошепна:

— Отмъстих заради дядо и Алис. Не ме интересува какво ще се случи с мен. Важното е, че той никога повече няма да убива.

Ив дочу стъпки на тичащи хора. Инстинктивно сграбчи ножа така, че нейните отпечатъци да останат на дръжката му, и извика на Джейми:

— Млъкни! Нито дума повече! — Обърна се към Пийбоди, която беше влетяла в стаята, и й нареди: — Намери ми някакви дрехи.

Сътрудничката й с ужас огледа кървавата сцена.

— Слушам, лейтенант. Добре ли сте?

— Нищо ми няма. Крос и Олбан ме отвлякоха, упоиха ме и ме доведоха тук. Двамата признаха, че са убили Франк Воджински, Алис Лингстром, Лобар и Уайнбърг, както и че са накарали Мириам да отнеме живота на Тривейн. Олбан преряза гърлото на Селина. Подробности ще съобщя в рапорта си. Самият той беше убит по време на схватката. Не знам какво се случи, всъщност няма никакво значение.

— Права си. — Фийни, който беше влязъл след Пийбоди, погледна към момчето, сетне към Ив. И разбра истината. — Хайде, Джейми, ела с мен. Обърна се към Ив и добави: — Лейтенант, мисля, че с Рурк трябва да се приберете у дома, да се изкъпете и да се преоблечете. Приличате на зли духове, появили се в нощта на Халоуин.

Тя погледна към съпруга си и забеляза, че лицето му е покрито с кръв и сажди. Намръщи се и промълви:

— Изглеждаш ужасно.

— Ще се изплашиш, ако се огледаш, лейтенант. Фийни има право — трябва да се приберем у дома. Ще намеря някакво одеяло, за да се загърнеш. Иначе ще замръзнеш или ще те арестуват.

— Добре. Ще се върна след около час.

— Далас, присъствието ти не е наложително — опита се да я убеди ирландецът.

— Ще бъда тук след час — повтори тя. — Направете снимки, вземете отпечатъци, обадете се на съдебния лекар. Незабавно отведете момчето в болница. Изпаднало е в шок. Свържете се с Уитни и му съобщете какво се е случило. Искам Чарлс Форт незабавно да бъде освободен. — Тя загърна по-плътно сакото на Рурк и се обърна към Пийбоди: — Оказа се права. Той не е убиец. Инстинктът ти беше безпогрешен. Осланяй се на него.