Читать «Ритуал в смъртта» онлайн - страница 185
Нора Робъртс
„
— Повечето измамници не се осмеляват да принасят в жертва хора.
— Не съм обикновен мошеник, а церемониите доставяха удоволствие на Селина. Проливането на човешка кръв беше започнало да й харесва. На мен също. Чувстваш се всемогъщ, когато отнемеш живот. Освен това убийството ме възбужда. — Огледа проснатата пред него жена и като че едва сега забеляза красотата й и стегнатото й тяло, така различно от пищните форми на пълничката Селина. — Може би все пак ще се позабавлявам с теб. Ще бъде жалко, ако не се възползвам.
Ив потръпна от отвращение и реши да отвлече вниманието му като продължава да го разпитва.
— Сега разбирам, че ти си правил секс с Мириам, че си й заповядал да се присъедини към уиканите, да убие Тривейн.
— Мириам беше като глина в ръцете ми. Освен това забравяше определени факти, след като я дрогирах с подходящи наркотици или я подлагах на хипноза.
— Селина никога не е играела решаващата роля във фарса, който сте разигравали. Сгреших, когато те помислих за неин роб. Всъщност е било точно обратното.
— Браво на теб. От известно време забелязах, че тя започва да губи контрол. Знаеш ли, че уби ченгето по собствена инициатива? — Той гневно стисна устни. — Това беше началото на края на нашата игра. Разбрах, че трябва да се отърва от… партньорката си. Онзи старчок никога нямаше да се добере до истината. Рано или късно щеше да му омръзне да удря на камък и положително щеше да се откаже.
— Грешиш, Франк щеше да научи истината.
— Няма смисъл да спорим. — Олбан се обърна и взе някакъв флакон и спринцовка. — Ще ти инжектирам съвсем малко доза, колкото да не чувстваш страх. Намирам те за изключително привлекателна. Ако бъдеш послушна, ще те накарам да изпиташ неописуемо удоволствие.
— Няма да стане, дори да ми инжектираш всички наркотици на света.
— Отново грешиш — промърмори той и се приближи към нея.
Рурк застана пред вратата на апартамента и едва се въздържа да не се втурне вътре. Ала знаеше, че прибързаната му намеса само може да навреди на Ив. Тихо затвори вратата след себе си. Алармената система беше изключена, което означаваше, че Джейми вече е в жилището. И все пак когато с периферното си зрение забеляза някакво движение, бързо се обърна и се вкопчи в гърлото на човека в тъмния коридор.
— Пусни ме! Аз съм, Джейми — изхриптя момчето. — Не мога да вляза в стаята. Поставили са нова система.
— Къде е входът?
— Вратата е в онази стена. Не съм чул нито звук, но съм сигурен, че са вътре.
— Заповядвам ти да ме чакаш пред къщата.
— Няма. Съветвам те да не губиш време в излишни спорове.
