Читать «Аферата» онлайн - страница 47

— Възможно е — кимнах аз.

— В армията преподават дисциплината „Ефективно тактическо планиране“. Или поне така се твърди.

— Вярно е — рекох. — Но никой не ти дава почивен ден по време на подготовката. Не и в тренировъчна база.

— Келам не е точно тренировъчна база — възрази Деверо. — Разполагам с информация, че там са разположени две пехотни роти, които редуват присъствието си. Едната пристига, другата заминава. Войниците, които си заминават, получават отпуск. Не един, а много почивни дни.

Не отговорих.

— Трябва да се свържеш с прекия си началник и да му обясниш, че никак не изглежда добре.

— Той вече го знае — отвърнах. — Това е причината да съм тук.

Тя помълча известно време, после тръсна глава.

— Ще те помоля за една услуга.

— Каква?

— Иди да огледаш още веднъж останките на онази кола. Виж дали ще откриеш регистрационен номер или нещо друго, което да помогне за идентификацията й. Пелегрино не успя да намери нищо.

— Защо би се доверила на моята преценка?

— Защото си син на морски пехотинец. И защото знаеш, че ще те тикна зад решетките, в случай че скриеш или унищожиш веществени доказателства.

— Какво искаше да каже Мириам, като ти пожела повече късмет в сравнение с предишните два случая?

Тя не отговори.

— Какви са тези два случая?

Красивото лице на Деверо помръкна.

— Две момичета бяха убити миналата година. По същия начин, с прерязани гърла. Разследването не стигна до никъде и беше прекратено. Джанис Мей Чапман е третата в рамките на девет месеца.

20

Без да каже нито дума повече, Елизабет Деверо седна зад кормилото на служебния каприс и потегли. Описа широк обратен завой около мен и пое на север, към центъра на града. Скоро я изгубих от поглед, но продължих да се взирам в тази посока. Десет минути по-късно навлязох в чертите на града, преодолял цялата пуста отсечка от пътя. Тръгнах по главната улица, значително по-широка от пътя. Откъдето и да я погледнеш, си беше улица, отговаряща на името си. Беше започнала да се пробужда. Магазините вече бяха отворени. Преброих две коли и двама пешеходци. Толкоз по въпроса за оживлението. Картър Кросинг със сигурност не беше в първата десетка на най-оживените градове.

Вървях по десния тротоар. Подминах железарията, аптеката, хотела, ресторанта и празния парцел до него. Колата на Деверо не беше на паркинга пред шерифската служба. Липсваха и другите полицейски коли. На тяхно място бяха паркирани два очукани пикапа. Вероятно на диспечерката и на завеждащия приемната. Местни хора, които едва ли членуваха в профсъюз, за да се ползват с някакви привилегии. Отново си помислих за приятеля си Стан Лаури и неговите обяви за работа. Той с положителност се целеше по-високо, защото обстоятелствата го налагаха. Имаше гаджета (не едно), които искаха да ядат.

Стигнах до Т-образното кръстовище и завих надясно. Пътят пред мен се простираше прав и абсолютно пуст. С тесни банкети и дълбоки канавки. Платното се издигаше леко преди прелеза. Отвъд него потъваше в гората, със същите тесни банкети и дълбоки канавки.